Притча за спомените и пролетта

Животът ни е изпълнен с цветни и сиви моменти, които наричаме спомени. Казват, че спомените са, за да ни топлят един ден, когато младостта ни е напуснала. Но не само. Те са наша утеха в трудни моменти, дори в студените зимни дни, когато с нетърпение очакваме пролетта и лятото.

Следващата поучителна история ще ви разкаже защо е добре по-често да изваждаме спомените от чекмеджето.

Притча за спомените и пролетта

В един мразовит зимен ден един мъдрец вървял по заснеженото поле, когато видял една жена да плаче. Спрял се и попитал:

– Защо плачете?

– Защото си мисля за своя живот, младост и красота, която видях в огледалото, и за мъжа, когото обичах. Бог е жесток, че ни е дал способност да помним. Той е знаел, че аз ще си спомня пролетта на своя живот и ще заплача. – отвърнала жената.

Тогава мъдрецът се загледал в снежното поле. Жената спряла да плаче и го попитала:

– Какво виждате там?

– Поле с рози. – отговорил мъдрецът. Бог е бил великодушен към мен, когато ми е дал способността да помня. Той е знаел, че през зимата аз винаги мога да си спомня пролетта и да се усмихна.

Свързани статии

Притча за мътната вода

Притча за момчето и пироните

Какво символизират бенките на лицето ви