Притча за вятъра и мелницата

Успехите са хубаво нещо. Те трябва да ни служат за пример да продължаваме да надграждаме себе си, да се учим и да учим останалите, без да се възгордяваме. Понякога, стъпили на върха на стълбицата, ние забравяме за дългия път, който сме изминали, за скромността, с която сме вървели ръка за ръка с неспирните усилия.

Тогава за нас казват, че сме се възгордели. Нещо, което може да разруши досегашните ни успехи и да попречи на нашите бъдещи. Споделяме една кратка, но поучителна история, която ще ни припомни, че излишната гордост често граничи с глупостта.

Един ден вятърът духал както обикновено и загасил една свещ. Това го накарало много да се възгордее:

– Моята сила е толкова голяма, че мога дори слънцето да загася.

В този момент наблизо бил един мъдър човек, който чул и видял всичко. Тогава решил да си направи вятърна мелница. Когато я завършил се обърнал към вятъра и му казал:

– Не е чудо това, че можеш слънцето да изгасиш. Него и нощта го гаси. Опитай се да спреш колелото на мелницата.

Свързани статии

Тест: Коя велика жена сте?

Притча за халифа

Знаете ли, че... Бионсе е работила във фризьорски салон?

Вятърът бил горделив и решил да покаже на мъдреца, че може да се справи с неговото предизвикателство. Духал ли духал, но колелото на мелницата не спирало да се върти, а брашното само се мелело и пълнило в изобилие чувалите. От гордостта и глупостта на вятъра човекът живял спокойно и богато.