Притча за просяка

Когато искаме щастие и благополучие в живота си често го търсим там, където не трябва. Почти винаги щастието е толкова близо до нас, а ние гледаме в друга посока.

Следващата поучителна история ще ви напомни, по-често да гледате за знаците на съдбата.

Притча за просяка

Един просяк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал непознат.

- Да имаш малко дребни? - измънкал просякът, протягайки по навик старата си бейзболна шапка.
- Нямам какво да ти дам - отвърнал непознатият. После попитал:
- Какво е това, върху което седиш?
- Нищо - отвърнал просякът. - Някаква стара кутия. Седя на нея, откакто се помня.
- Поглеждал ли си някога вътре? - попитал непознатият.
- Не. Защо да гледам? Вътре няма нищо.
- Я погледни - настоял непознатият.

Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установил, че кутията е пълна със злато.

Аз съм този непознат, който няма какво да ви даде и който ви казва да погледнете вътре. Не в кутия, както в притчата, а още по-близо - вътре в себе си. Чувам ви да казвате: "Но аз не съм просяк."

Свързани статии

Мъдри мисли на баба Ванга

Тест: Коя велика жена сте?

Апетитни факти за японската кухня

Просяк е всеки, който дори и да има големи материални богатства, не е намерил своето истинско богатство, а то е струящата радост от Битието и дълбокият и непоколебим мир, който идва с него.

Търсим извън себе си късчета удоволствие или себеосъществяване, одобрение, сигурност и любов, а носим в себе си съкровище, в което не само, че е включено всичко това, но то е и безкрайно по-голямо от всичко, което светът може да ни даде.

Из книгата "Силата на настоящето" на Екхарт Толе.