Емилия Данчева – за дискриминацията и необходимата промяна в мисленето

Има много примери за жени, променили историята, политиката и начина на мислене на обществото. Екипът на Az-jenata.bg никога не спира да търси следващата голяма жена, която ще остави своя отпечатък в историята.

Срещнахме се с Емилия Данчева, член на УС на НПО „Гражданско общество в действие“. Ромска активистка и кандидат за общински съветник в София.

Съавтор е на доклад за „Ефектът „Катуница“ върху президентските и местните избори в България през 2011 г. Преход от популизъм към националпопулизъм.“.

Емилия е щастлива майка на един син.

Ето какво сподели пред екипа ни.

Представете се с няколко думи...

По професия съм журналист, завършила съм международно търговско право. Работила съм дълги години в неправителствения сектор, с ромска проблематика, с ромска насоченост.

Кои са първите и основни стъпки, които трябва да се предприемат срещу дискриминацията на ромското общество?

Първата и много важна стъпка е интегрирането на ромите в обществения живот. Те трябва да имат представител във всеки един етаж. Дали е местна власт, изпълнителна власт и т. н. Просто трябва да има представител. Ние имаме достатъчно много изградени хора, като експерти, които могат да бъдат страшно полезни както на общността, така и на държавата.

Това ли са добрите примери за успели хора от ромското общество?

Има много хора, които в годините са се доказали като добри експерти в областта си. Такъв пример е академик Христо Кючюков, който е педагог по образование и е преподавал ромски език в университети в САЩ, Словакия. В България не се изучава в университети ромски език, но в някои от европейските университети се преподава и най-интересното е, че той не се изучава от роми. Имаме много доктори, много инженери, има хора, които са в някаква сянка и като че ли, няма интерес те да бъдат показвани, защото някой има интерес ромите да бъдат с този имидж, който се показва в момента.

Със сигурност неведнъж сте се сблъсквали с дискриминацията. Как сте преминавали през нея?

Това е много тежък въпрос. Не само аз, всички хора около мен, моите приятели са били жертва на дискриминацията по един или друг начин. Аз съм много упорита и винаги съм се доказвала. Защото знаете ли, хората са свикнали да приемат другите на базата на стереотипа, който са си изградили за тях. Опознавайки личността, колкото и трудно да е това, ти виждаш качествата на тази личност. Аз имам самочувствието на можещ човек и някак вече не се замислям за това. Имам цел, гледам я, докато не стигна до нея.

На една от срещите с медиите споменахте, че с дискриминацията се сблъскват и добре образованите роми и трудно успяват да намерят реализация.

Да, това е един много сериозен проблем, който за съжаление стои и с днешна дата.

Кога и как решихте да се занимавате с политика?

Фактът, че съм била в третия сектор, малко или много ме е подтиквал да се интересувам от такъв тип въпроси. Искаш или не, във времето се учиш да бъдеш политик, по един или друг начин, защото контактът с хората го налага. Самият контакт с хората и търсенето на адекватни решения на техните проблеми.

Каква ще бъде мисията ви на политик?

Мисията ми на политик... Моята чисто човешка мисия е да бъда максимално полезна с уменията, които имам, да бъда максимално полезна в това, ромите да заемат своето място в обществото, на което принадлежат. Има хора, на които не им харесва, че те са част от това общество, но те са голяма част от него. И наистина е време да заемат своето място, да бъдат полезни. А никой не ги кара да бъдат такива. Дори отношението към бежанците е много по-добро, отколкото отношението към гражданите на България от ромски произход. Това е един жесток проблем, това е ежедневието на ромите – това да се чувстваш излишен, непотребен. Ромите през годините са давали своя принос към това общество.

Изграждали са се като общност, създавали са специалисти в различни области, с които да се гордеят. Но никои не говори за това. Медиите се интересуват от по-скандалната страна, от жълтите и лоши неща. Медиите формират един страшно негативен имидж за общността, към която принадлежа. Моята мисия е да направя този имидж много по-добър и да се види, че той е различен.

Какво е да си жена в политиката?

Не бих могла да говоря от името на политик, защото това е моето първо политическо участие. Аз повярвах на тези хора, имах многократни разговори с тях. Убедих се в техните желания проблемите да бъдат отстранени и още по-хубавото е, че те имат воля да работят с хора от ромски произход, т. е. никой не разбира по-добре проблема на рома от самия ром. В този смисъл ромите са полезни с участието си в политическите въпроси и не само.

За каква промяна свързана със София мечтаете?

Много искам да видя една София, в която всеки да се чувства на мястото си. Една София, която да чувствам като моето място, в която да бъда полезна. И това желая за всеки един, който живее в столицата, да бъде полезен. Когато се чувстваш така, ти знаеш в какво можеш да бъдеш полезен и правиш всичко възможно тази полезност да е в полза на всички.