Будистки приказки за просветление

Излезе нова книга от автора на „Отвори сърцето си“ Аджан Брам. „Лиценз за щастие“ представлява сборник от будистки притчи, истории, приказки, анекдоти, които разведряват духа и провокират към размисъл.

За автора

Аджан Брам е англичанин, завършил теоретична физика в Кеймбридж. На 23 години става будистки монах в Тайланд. Прекарва девет години в обучение и медитация под вещото ръководство на известния будистки учител Аджан Ча, смятан за мъдрец. В момента Аджан Брам е настоятел на будисткия манастир „Бодхиняна“ и духовен глава на Будисткото общество на Западна Австралия.

През октомври 2004 г. Аджан Брам е награден от университета „Къртин“ с ордена „Джон Къртин“ за визия, лидерство и заслуги към обществото в Австралия.

За книгата

Написани с присъщото за автора чувство за хумор, тези вдъхновяващи истории не само разсмиват читателя, но и го карат да погледне на себе си и на света по нов начин: с повече любов, осъзнатост и състрадание. Книгата засяга различни теми: любовта и самоуважението, щастието и страха, страданието и смъртта, прошката и надеждата, смисъла на човешкия живот и безсмъртието... Аджан Брам не дава рецепти за щастие, а нова перспектива, защото само чрез осъзнатост промяната става възможна.

Откъси

* * *

Един мъдрец имал дванайсет ученици и дъщеря, която всички те харесвали. Един ден обявил, че има два проблема: да реши кой от тях ще бъде най-добър съпруг и как да плати за пищна сватба. Ето защо обявил състезание. Учениците трябвало да се промъкнат в селото през нощта и да откраднат каквото могат, без никой да ги види. Който откраднел най-много,

щял да спечели дъщеря му.

През следващите дни учениците се промъквали в селото и открадвали каквото могли. В края на седмицата той ги събрал, за да обяви резултата.

– Всички откраднахте много, с изключение на едного, който не е донесъл нищо. Защо?

– Трябваше да следвам указанията ви, учителю – отговорил младежът. – Казахте ни да крадем, стига никой да не ни види. Аз влязох в много къщи, докато всички спяха. Но всеки път, щом се наканех да взема нещо, усещах, че някой ме гледа. Затова си тръгвах с празни ръце.

– Щом всички са спели, кой тогава те е наблюдавал? – попитал учителят.

– Аз се наблюдавах. Виждах как се каня да открадна. Ето защо не взех нищо.

– Много добре! – възкликнал учителят. – Имам поне един мъдър ученик, който ме е слушал през годините. Всички останали, глупаци такива, вземете откраднатите вещи и ги върнете обратно. И помнете, каквото и неморално деяние да извършите, някой винаги ще ви види. Този някой сте самите вие. Понеже го виждате, ще се чувствате зле и ще страдате.

Това, което всъщност искаме

Настоятелят на един манастир се събудил рано сутринта. В това нямало нищо необичайно. Само дето тази сутрин го събудил шум от стъпки при олтара. Което си било необичайно, защото по това време повечето от монасите упражнявали сутрешното си „песнопение“ („Хъррр..."). Настоятелят отишъл да провери.

В тъмното различил фигура с качулка. Бил крадец.

– Какво желаеш, приятелю? – попитал любезно настоятелят.

– Дай ми ключа за кутията с даренията, скапаняк! – отвърнал крадецът, размахвайки дълъг и остър нож.

Настоятелят видял оръжието, но не се изплашил. Чувствал единствено състрадание към младежа.

– Разбира се – казал той, като бавно подал ключа.

Докато крадецът яростно изпразвал кутията с парите, настоятелят забелязал, че дрехата му е прокъсана, а лицето му – бледо и измършавяло.

– Кога си ял за последен път, момчето ми?

– Млъквай! – извикал му грубо крадецът.

– В шкафа до кутията за дарения има храна. Вземи си.

Объркан, крадецът спрял за момент. Загрижеността на настоятеля го озадачила. Но с все така насочен към монаха нож, за всеки случай, той напълнил джобовете си с парите от даренията и храна от шкафа.

– И да не викнеш ченгетата, че лошо ти се пише! – заплашил го крадецът.

– Защо да ги викам? – отвърнал спокойно настоятелят. – Даренията са в помощ на бедни хора като теб, а храната сам ти я предложих. Нищо не си откраднал. Върви си в мир.

На другия ден той разказал за случилото се на своите братя монаси и на миряните. Всички били много горди със своя настоятел.

Няколко дни по-късно той прочел във вестника, че крадецът бил заловен, докато обирал друга къща. Този път го осъдили на десет години затвор.

Изминали десет години. Рано една сутрин същият настоятел се събудил от шума на стъпки при олтара. Той станал да провери и – да, правилно сте се досетили, до кутията с даренията видял същия крадец с остър нож.

– Помниш ли ме? – извикал крадецът.

– Да – въздъхнал настоятелят, бъркайки в джоба си. – Ето ти ключа.

Тогава крадецът се усмихнал, оставил ножа и казал любезно:

– Господине, приберете си ключа. През всичките онези безкрайни дни в затвора все вие ми бяхте в ума. Никой друг през целия ми живот не е бил добър с мен, а вие бяхте истински загрижен. Да, върнах се пак да открадна, но осъзнах, че предишния път съм взел не каквото трябва. Този път съм дошъл да взема вашата тайна за доброта и вътрешен мир. Това е, което от самото начало съм искал. Моля ви, предайте ми ключа на състраданието. Направете ме свой ученик.

Скоро след това крадецът станал монах и забогатял така, както не бил и мечтал. Не с пари, а с изобилие от доброта и вътрешен мир. Това е, което всъщност искаме всички. Какво богатство само!

Изгубеният таксиметров шофьор

Един човек ми разказа как веднъж през 1977 година се връщал от командировка в индийския град Мумбай (тогава Бомбай). Всичко минало добре и той си поръчал такси да го закара до международното летище, така че да има предостатъчно време да мине през багажната проверка. Таксито обаче се загубило. Въпреки че бил местен, шофьорът не можел да намери пътя. Минута след минута времето изтичало и бизнесменът все повече се тревожел, че ще изпусне полета. Започнал да се ядосва на шофьора. От това таксиджията се объркал още повече.

Скоро на бизнесмена му станало ясно, че единственото, на което може да се надява, е самолетът да излети със закъснение, което в онези дни било нещо обичайно. Но когато най-после наближили летището, последната му надежда рухнала. Той видял как самолетът се издига във въздуха. По изключение полетът следвал разписанието.

– Ах, ти, глупав таксиджия! Длъжен си да знаеш пътя до летището по-добре от всеки друг. Трябва да ти отнемат разрешителното. Заради теб си изпуснах полета! Идиот такъв! – крещял разярено бизнесменът.

После вдигнал поглед и видял как самолетът пада от небето. Разбил се и всички на борда загинали.

– О, ти си прекрасен шофьор! Толкова си мъдър. Де да можеха всички таксиджии да са умни като теб. Моля те, приеми този голям бакшиш!

Човекът ми каза, че случката променила изцяло живота му. Вече не се гневи, когато нещата не се развиват по план. Вместо това си казва: „За добро ли е? За лошо ли е? Кой знае?“.

На книжния пазар от 26 май 2016 г.
Обем: 288 стр.
Издателство: „Хермес“
ISBN 978-954-26-1579-8
Корична цена: 14,95 лв.

Прочетете още:

• „Пътят на срещата“ – Хорхе Букай
• „Мъдростта на сърцето“ – Ръсел Фейнголд
• „Храна за душата“ – Джак Корнфийлд и Кристина Фелдман