Кога се свалят мартениците?

В българския бит и култура съществуват традиции не само за носенето на магическите бели и червени конци, но и за това кога и как да свалим мартеницата, за да изпълни тя предназначението си – да ни донесе здраве, дълголетие и веселие през настъпващата пролет.

Научете повече за поверията, историята и традицията при изпълняването на този своеобразен обред – свалянето на мартеницата. Запознайте се с най-интересните вярвания през годините и в различните региони на България.

• 
  По традиция мартеници се носят до Младенци – на 9 март или до Благовец – на 25 март. По-рядка е била навремето практиката да се носят само през първите три дни от март. Още по-ограничен е обичаят мартеници да се носят цели 40 дни или чак до жътва. Най-популярна и до ден днешен е представата, че червено-бялата мартеница се сваля, когато човек види цъфнало плодно дръвче. Свалената мартеница се връзва на цъфнала клонка, за да стане плодовито дървото.


• Мартениците се свалят, като се види лястовица, докато се чуе гукане на гълъб или кукувичето "ку-ку". Тогава се завързват на плодно дръвче, за да има плодородие. Някога слагали мартеницата под камък и според буболечките и гадинките под него гадаели каква ще бъде годината, здравето и щастието на човека.


• В други краища на страната мартеницата се сваля, когато се види щъркел. Поверието е, че ако видиш щъркела в полет, всичко през годината ще ти върви добре – сякаш "хвърчи". А ако щъркелът е кацнал, ще си сънлив и мързелив през идното лято. Затова пожеланието в такъв момент било "Щъркел хвърчи – и аз да хвърча". Или пък като хвърляли своята мартеница нагоре към летящия щъркел, децата викали: "На ти на тебе мартеница, а дай на мене здраве".
• 
  Според народния обичай мартениците се носят, докато не се види цъфнала овошка. Тогава всеки сваля своята мартеница и я закача на дърво или храст – на цъфнала слива, ябълка, праскова или пък на трендафил, та да са бели, червени, хубави и здрави хората. При свалянето на мартеницата се намисля желание.


• В някой райони хвърлят мартеницата в реката, за да им върви по вода и всичко лошо да изтече.


• По други места слагат мартеницата под голям камък и след девет дни гледат какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, ако има други, по-едри буболечки – сполука в крави, в едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата "гадалушка".


• В различните части на България свалянето на мартеницата е свързано с разни предзнаменования. В Южна България хората вярват, че мартеницата, носена на китката трябва да се свали, когато видят летящ щъркел. Ако щъркелът не лети, лятото ще е много мързеливо. Мартениците от врата се свалят, когато се види лястовица, което означава, че шията ще стане грациозна и дълга като на птица. Девойките поставят мартениците си под голям камък и после търсят знамения какъв ще е бъдещият им жених.


• Веднъж свалена със съпътстващия ритуал, мартеницата губи значението си на амулет. Това отбелязва една важна стъпка – края на зимата и прехода към положителните промени.