Бленувам те. Любовни писма на знаменити българи

Луксозният подаръчен сборник “Бленувам те. Любовни писма на знаменити българи” включва писма от личната кореспонденция на знакови фигури в българската история – революционери, политици, общественици, учени, писатели, военачалници, художници. Книгата представя част от най-значимите мъже и жени на България в една различна, малко позната на читателите светлина. Сред текстовете има писма и факсимилета, които принадлежат на лични архиви и не са били публикувани до сега.

“Зад всяко писмо стоят двама души и техните най-съкровени чувства. Това са изповеди, възвания, молби, молитви. Всеки от написалите ги, съобразно с темперамента и желанията си, се е опитал да се представи в най-добрата възможна светлина. А какви хора само са те! Ще прочетете мъже с красиви имена като Пейо, Димчо, Христо, Боян, Климент и Борис да изповядват чувства и надежди пред дами с царствени имена като Евгения, Султана, Смарайда, Изидора, Поликсена, Деспина и Райна. И да им отговарят. Български генерали и български банкери, български филолози и български революционери са писали писма на любимите си. От нужда да споделят нещо съкровено, да дадат и да получат обич.
Макар и смятан за свенлив, българинът винаги е знаел как да изрази себе си и да сподели с любимия човек. Тези хора са убийствено искрени. Понякога ми се струва, че в писмата им, писани преди десетилетия или преди век, има повече живот, страст и смисъл, отколкото в целогодишната програма на медиите ни от шоупрограми и риалити формати.”
Из Увода на Данаил Глишев

Съставител: Данаил Глишев
Консултант и автор на предговора към книгата: проф. Кирил Топалов

Твърди корици, размер: 165x160, страници: 168
Излиза на 2 февруари 2010 г.
Корична цена: 17,90 лв.

Тази рядка птица – българско любовно писмо
Да, рядка птица е. Някога, когато в студентските си години моето поколение слушаше един великолепен рецитал по писмата на Яворов и Мина, си мислеше, зашеметено в собствената си любовна младост, че да се пишат любовни писма е нещо голямо и хубаво и че в това изкуство българинът е майстор, подобно на много европейски и световни хора на изкуството, науката и политиката, станали известни не само с делата си, но и с любовните си авантюри и с неизбежно свързаните с тях писма. Да, но същият този млад българин от онова време не пишеше любовни писма, защото за флиртуване от разстояние вече имаше телефон, а в класната стая или в студентската аудитория функционираше безпогрешно системата “изпращане на бележка”. Любовната кореспонденция започваше обикновено с питане за уроци или трудни задачи, за някоя книга или записки на пропуснати лекции, за да завърши с покана за купон, за разходка из парка или за слушане на новата ми плоча или новите ми записи на Елвис Пресли, Бийтълс или Луис Армстронг и Ела Фицджералд... Да пишеш любовно писмо ли? Нали утре ще го чете вече цялото училище и ще бъдеш публично осмян и опозорен. (Да не говорим, че през 50-те години на миналия век за целувка в училище или в университета често и изключваха от съответното учебно заведение!) В динамичния свят на кипналата млада кръв кратката бележка освен че беше неангажираща (ако искаш, ела да слушаме плоча), носеше още и предупредителен подтекст (ако не дойдеш, ще дойде друга). Днес благодарение на електронния технологичен напредък (SMS, Chat, Skype, Facebook и т. н.) процедурата е къде-къде по-улеснена. Не само свалката, но и първите любовни признания започват да стават виртуални, а ако това сполети и първата целувка, никой да не се чуди защо раждаемостта ще намалее още повече. Припомням всичко това, защото през последните един-два века, през които изгражда отново цивилизационната си самоличност, българската държава много често прилича на юноша, на когото природата отваря очите за това и онова, но той – къде заради високия градус на кръвообращението, къде от вековно насажданата патриархална младенческа свенливост да не му се присмеят – все се разминава с класическия любовен епистоларен жанр, познат от европейските култури. Ето – и тази книга ви предлага в самото си начало образци от т. н. през Възраждането “писмовници”, които обаче с трогателната си непохватност едва ли са помогнали на някого да изрази чувствата си, нещо, което си е било и неприлично според тогавашните нрави. Една задявка на седянката с подходяща гатанка или закачлива любовна народна песен, една китка на чешмата или хващане на хорото до избрания човек са свършвали много по-добра работа, при това с почти същия неангажиращо-предупредителен подтекст и ефект на по-късната бележка. Улисано в осъществяването на такива глобални и основополагащи човешки дела, като създаване на дом и семейство, извоюване на независимост и изграждане на държавност, българското общество наистина твърде често няма време да пише дълги любовни писма, затова и нерядко избира жанра на великата “бележка”. Една такава “бележка” до жена си в драматичен момент Захари Стоянов успява дори да вмести в телеграма. С малко по-дълга “бележка” Ботев оставя едно от най-величавите любовни послания в историята на човечеството. С още малко по-дълги текстове от същия жанр общуват с обичаните си жени спасителите на българската държава след Освобождението Стефан Стамболов и генерал Рачо Петров, както и някои от героите от Балканските войни. Ако се вгледаме по-внимателно в тези “писма”, ще видим дори и че в тях се говори по-малко за чувства и много повече за това, което става в държавата. Българската обществено-политическа атмосфера като че зарежда с гръмотевично нервно напрежение и любовния живот на българина и това се вижда и от много други от доста сполучливо подбраните в тази книга писма на видни българи още от Възраждането и до днес. По-различни любовни послания започват да се пишат няколко десетилетия след Освобождението и в периода между войните. Сред писмата на Вазов и Евгения Марс, на Пенчо Славейков и Мара Белчева, на Яворов и Мина, на Йовков, Теодор Траянов, Боян Пенев, Дора Габе, Яна Язова и други ще открием не само изящни образци на “любовния” писмовен жанр, но и неоценими по стойността и значимостта си документи за богатата, интересна и понякога дори изненадващо различна от нашите представи душевност на големите ни писатели и интелектуалци. Ще разберем например, че единодушно смятаният за най-мрачния български символист Теодор Траянов е бил всъщност неподозирано ведър, остроумен и съвсем по дядославейковски еротично-шеговито-закачлив и ненаситен любовник, поради което и щедро ще сме склонни да му простим, че семейното си щастие с обичани жена и деца е “допълнил” още по-щастливо и с романтичната си “палава” любов с прекрасната актриса Дора Дюстабанова. Ще видим как между редовете на любовните писма до проф. Балабанов се протяга хитро-гальовно и мърка като мъничко глезено котенце не някоя кокотка безделничка, а епичната авторка на едни от най-добрите български исторически романи Яна Язова. Обратно – ще ни изненада почти ултимативният тон на някои редове от писмата до Яворов на Лора – дама от софийския хайлайф, която дължи оставането си в историята единствено на трагичната си връзка с великия поет. Писмата на Яворов до Мина и до Дора Габе са толкова различни като послания, че ни разкриват и частица от истината на собственото му признание, че в душата му “се борят две души”... Ще се докоснем и до драматичната вселена от чувства, родена в сложното взаимно преплитане на съдбите в големия “четириъгълник” Яворов – Дора Габе – Боян Пенев – Елисавета Багряна... Ще открием с голяма изненада и още нещо – че за разлика от очакванията ни и от създадените шаблони не всички от големите ни поети ни запленяват по яворовски с любовните си писма; че с не по-малко поезия, нежност, искреност и фантазия от тези на най-големите ни поети са заредени писмата на великия разказвач Йовков, на крупните ерудити Боян Пенев, Александър Балабанов или Иван Хаджийски, на големия български финансист и политик Атанас Буров, на знаменития художник Цанко Лавренов... Да, по ред обществено-политически или патриархално-традиционно обусловени народопсихологични причини българското любовно писмо е рядка птица, но затова пък именно подобно на редките птици е в състояние да те изненада, да те възхити или натъжи, във всички случаи – да не те остави равнодушен, да обогати представите ти за уж всеизвестни досега видове и родове шарени пернати и да те накара носталгично да завидиш на онези ръце, от които те са излитали или пък към които са се устремявали.
Кирил Топалов

* * *

Да казваме “Обичам те!”
6 начина да кажеш ОБИЧАМ ТЕ
50 любовни фрази