Ехо от класическата японска поезия

Не е любов,
нито мечтание.
Само сянка от копнеж
Лунен лъч в облак,
притихнал...

Да обясняваш необяснимото е тъжно. Как да призная онова, което толкова дълго крих? Да призная откъде идват думите и тъгата, защо едни думи продължават други, къде се пресреща и случва (отново) отминалото, което (не) е забравено?

Това са две книги в една. А между тях времето е проточило нишка от паяжина, дълга близо 1 200 години. Трудно ми е да обясня как у мен се заселиха японските любовни стихове, наричани “танка”, писани между VIII и XVIII век. Бях омагьосана от озаряващото им очарование, от мистериозната им вечност, сякаш те не са шепот между влюбени, идващ от древността, а са произнесени днес...
Всеки мой ред от тази книга е ехо и отглас на японски стих. Това обяснява защо оригиналните йероглифи преводът на изящните образци и собствените ми видения съжителстват на една и съща страница...

Не знам кое е вечно – дали любовта или поезията...
Мисля си (на шега, но и не съвсем), че някога, когато моите стихове бъдат преведени на японски – може би след още 1000 години, а може би и по-рано – някой японец на свой ред ще се вдъхнови от тях... И ще им отговори на своя език. И, когато след още 1000 години, неговата “Сянка от копнеж” бъде преведена на нашия език, друг българин ще продължи по същата спирала...
Защото никой не знае кое е по-вечно – любовта или изкуството?

Сянка от копнеж – Силвия Стефанова
Издателство Изток-Запад, 2010 г. 112 стр., мека подвързия
Корична цена: 9 лв.

* * *

“Книга за бамбука” – поетично за средновековните Япония и Китай
Хроника на птицата с пружина
Бленувам те. Любовни писма на знаменити българи
Любовта на Мара Белчева и Пенчо Славейков в книга