С детската градина започва социализацията

Едно от предимствата на детските градини, което споменават психолозите и социолозите е, че детето започва своя път в дебрите на социализацията в обществото. Умение, което безспорно е много важно за оцеляването и успеха в съвременния свят.

Може би както ти тръгне оттогава така ти върви цял живот. Моите първи спомени от детската ясла са, че някакво дете ме хапеше озлобено и винаги се връщах с белези по ръцете. Може би не трябва да се учудвам, че и днес разни хора си показват зъбите при общуване с мен.

Следващият ми спомен е от бягството от социализация – играехме на гоненица и един сополив Стоянчо все искаше да ме хване. Решена на всяка цена да избягам от този вид социализация един ден си счупих главата и си имам прекрасен видим спомен и до ден днешен.

Та мисълта ми е, че социализацията в детските градини и ясли, да не говорим за училището никога не е като в учебниците и в милите приказки на заинтересованите лица.

Наистина децата там срещат първите си приятели – разбират, че едни са им много по-симпатични от други и могат през цялото време на следобедния сън тихомълком да си изпращат лодки от чорапи.

Това е времето, когато много от нас получават първите си житейски уроци какво е да те боли, какво е да си сам, какво е да помогнеш на някого, да поемеш вина или да се срамуваш от постъпките си.
Затова е много важно на какви педагози попадат децата, как се държат с тях и какво послание отправят. Може би повече от всяка друга професия, хората които се занимават с деца трябва да минават през различни психотестове и да са позитивни, уверени и доволни от живота.

За съжаление реалното положение на повечето такива кадри не е по-добро от средното ниво на българина – оцеляване, притеснение, недоволство. И хиляди родители, които искат да решат своето собствено оцеляване и собствените си проблеми се натискат да изпращат децата си в детските градини, където децата отново се срещат с духа на своето време. И това е социализацията!

Отново достигаме до болезнения за много родители въпрос – кое е по-добро – да си гледаме детето като писано яйце само у дома, доколкото можем или да го хвърлим в бурните емоции на живота още не можещо да си каже името? Може би някакъв среден вариант е за предпочитане, но според мен с приближаването на месец септември това е добър повод за дискусия и за размисъл. Коя социализация е най-добра за децата ни и какви са нашите спомени от детската градина.

Аз си мисля, че детската градина в никакъв случай не е за подценяване, защото реално излиза, че повечето деца прекарват голяма част от първите си седем години именно там. И ако в първи клас учителката обвинява родителите – защо на децата им липсват първите седем години, то какво следва – те да обвинят себе си, че са ги пращали в побойническа детска градина или че от работа са ги виждали само по 2 часа на ден.

Продължавайки така, в един момент ще започнем да се питаме – ние ли сме родителите, ние ли възпитаваме. И ако нямаме практическа възможност да сме с децата си, то трябва да прецизираме избора си много по-внимателно. А имаме ли изобщо избор?

Снимка: Надежда Маринова

Прочетете още:

• Моето дете тръгва на детска градина
• Писна ми: Детската градина затваря, а сега накъде?...
• Тази година в детските градини има места само за 1/3 от чакащите деца
• Сутрешна гимнастика в детските градини – заглъхнало ехо от социализма
• Започва националната кампания „Библиотека в детската градина“