Как да се държим с детето на 1 годинка?

Периодът на растеж на детето между 1 и 2 години е много важен за развитието му поради една проста причина. В този времеви период то се учи за първи път на самостоятелност – да ходи, говори, да се изхожда само и най-вече да общува с деца и възрастни извън семейния му кръг.

Едва ли ще ви учудя, ако ви кажа, че това е стресов етап от развитието и за майката. Стресов, защото тя също се учи заедно с детето си как да му помага, така че да не върши всичко вместо него, както е в първата годинка от живота му. Страхът, докато наблюдава несигурните му първи стъпки, сковава майчиното сърце, но знайте, че това е важен период да сте до детето, но не и да изземвате цялото му лично пространство.

Поведението на децата между 1 и 2 години е също особено. Те могат да са както много привързани към майката и да не искат да се отделят от нея, така и много самостоятелни, отказвайки нейната помощ. Предлагаме ви няколко варианта как да реагирате в най-стресовите ситуации, които ще имате в този период на развитие:

Желанието му да бъде навсякъде, да пипа и опитва всичко

Време е да се отърсите от усещането, че детето ви е бебе. То е непрекъснато растящо дете, което става все по-голямо и самостоятелно. Спрете да се държите с него като с малко бебе и започвайте да му обяснявате за средата, която го заобикаля като на възрастен. Сама няма да усетите как в един момент то ще е запомнило всички ваши обяснения и само ще извършва дейности, които не сте предполагали, че може да прави.

Пада, става, греши

В растежа между 12 и 24 месеца детето е най-нестабилно и уязвимо. Хем иска да расте и прави неща като възрастните, на които неуморно подражава, хем наистина силите и възможностите му са все още ограничени. Вашата роля при неговите постижения и „неуспехи“ да се справя само трябва да е винаги окуражителна. Грешно е това, което 90% от родителите правят, когато децата им паднат или се ударят: „Нали ти казах“, „Ето, видя ли какво стана“, „Така ти се пада“. Чувайки тези думи самочувствието на детето е снишено до минимум и то започва да се съмнява в собствените си способности. Разбира се, не е добре да го поощрявате прекалено, особено ако прави нещо рисково, но е добре да го окуражавате и най-вече успокоявате, вместо да го третирате като „лошо“ дете.

Бавно развитие

Свързани статии

Румяна Йохнева: Работещата майка се справя с добро планиране

Първите здравословни проблеми на новородените

Истини и заблуди за стволовите клетки

Всяко дете е различно, знаете го, нали? Защо тогава непрекъснато сравнявате неговото развитие с това на съседчето или пък детето на най-добрата ви приятелка? Не се отчайвайте, ако детето не е проходило точно на 1 годинка, а на 1 и 3 месеца. Тогава се е усетило способно да го направи, това е най-важното. Не бързайте да се обвинявате, че не сте добър родител, само защото вашето дете казва пет думи, а Жоро на Албена казва петдесет. Следете за истински проблеми в развитието на детето си, но без да драматизирате излишно.

Големият проблем – вината

Много родители изпитват вина, затова, че децата не се развиват според плана им или представите им. Или че не им обръщат внимание. Или че детето се тръшка, ето на, не сте го възпитали правилно. В периода между 1 и 2 години детето се развива така, както само се усеща. Разбира се, че трябва да поставите основите на неговото възпитание, но без да сте прекалено строги или взискателни. То все още е малко дете, което ходи, щурее, опознава света и има нужда от вашата подкрепа. Ако се чувствате непрекъснато виновни, че не сте идеалният родител, никога няма да станете добър родител. Съвършени хора няма, но за вашето дете вие сте върхът, запомнете го!