Снимка: photl.com
На повечето хора, да не кажем на всички, инстинктивно им идва да започнат да говорят на „бебешки език“ веднага, щом се доближат до бебе. И не само говоренето – пискливите нечленоразделни звуци, смешните гримаси – всичко върви в комплект. Разтопени от умиление често не се замисляме дали всъщност този начин на общуване вреди на бебето!
А дали това е така в действителност?
Развитието на речта при децата става на базата на несъзнателно наслагване, така нареченото на жаргон „попиване“. Децата наистина са като гъби, които попиват всяко нещо от възрастните и от заобикалящия ги свят.
Също както с повечето умения, речта се развива по подражание. Затова тя има огромно значение за психичното и емоционално израстване на детето.
Бебетата реагират повече на „бебешкото говорене“ по простата причина, че с писукащите звуци и смешните гримаси ние привличаме вниманието им, а не защото разбират по-добре „бебешкия език“! Високите тонове ги карат да стават по-бдителни към заобикалящата ги среда, защото изглежда вълнуващо как един възрастен се прави на клоун. Това в кръга на шегата.
Кърмачетата все още нямат изградени механизми за разбиране на речта, затова реагират особено на възбудими и успокояващи тонове изключително интуитивно. Ето защо при интензивна промяна в интонацията те са много склонни да ви обърнат внимание.
Основният проблем, когато става въпрос за „бебешкото говорене“ е, че бебето може да има задръжки в речта след време, ако родителите продължават да му говорят по този начин с напредването на възрастта. По принцип децата сами надграждат „бебешкото говорене“, защото не растат в „стерилна среда“, откъснати от света. Те имат много канали, по които да получават информация и да слушат реч. Но основният си остават родителите.
Стремежът към постепенно изключване на „бебешката реч“ от речника ви ще помогне на детето да развие по-ефективно езиковите си умения и ще ускори изграждането на уменията за абстрактно и логическо мислене, толкова необходими за правилното умствено развитие.
Опитайте се да използвате все повече сложни изречения с малкото дете, дори ако понякога са преувеличено сложни за възрастта му. Ако то прояви интерес да ви разпитва кое какво означава, обяснете му. Ако не с времето детето ще покаже кога е готово за надграждане и разбиране на по-сложни фрази.
Все пак, „бебешкото говорене“ не може да спре тотално развитието на речта у децата. Възможно е да има известна спирачка, но не може да се смята, че се отнася за всички деца и при всички обстоятелства. Но при всички положения е по-добре детето да попива моделите на речта такива, каквито езиковите норми ги предполагат.