5 неща, които никога да не казвате на работеща майка

Да бъдеш майка е едно огромно предизвикателство – такова, каквото само майките могат да разберат. Майките знаят колко е трудно да ти се налага да си далеч от децата си, когато това се налага. Да си работеща майка е едно от тези предизвикателства, една от тези трудности, които тежат на много майки. Тежат им заради факта, че не могат да прекарват достатъчно време с децата си.

Тъй като трудността в съчетаването на работата и възпитанието и отглеждането на децата е тънка струна, която е болезнена за много майки, има някои въпроси, които никога не бива да им задавате! Особено ако знаете колко отдадена на децата си е майката и колко й тежи фактът, че се налага да работи.

„Наистина ли трябва да работиш?“

Повечето жени работят, за да помагат в издръжката на децата си. Да не говорим за онези, които разчитат само на себе си за прехраната. Немислимо е да се задава подобен въпрос на една майка, защото ще сипете сол в и без това болящата рана.

„Не се ли притесняваш, че не си до децата?“

Предвид обстоятелствата, споменати в предния абзац, този въпрос също е неуместен. Ако майката е решила да заложи на кариерата си не заради финансовия въпрос, а заради осигуряването на бъдещето на децата си в дългосрочен план, отново този въпрос е неуместен. Чувството за вина винаги го има, независимо какви са подбудите.

Свързани статии

Работа в напреднала бременност – какви са рисковете?

Как да накараме децата да се включат в домакинската работа?

Майка и работеща жена

„Сигурно е хубаво да си починеш малко от децата!“

За никоя майка „почивката“ от децата не е блаженство. Няма майка, която да иска да се отърве от децата си, поне не нормална майка. Такива забележки са в състояние да вбесят една жена, особено онези, на които им се налага да са отделени за по-дълго от децата си, а не по собствено желание.

„Защо имаш деца, след като друг се грижи за тях?“

Подобни неуместни въпроси са недопустими. Ако майката или и двамата родители са прекалено заети да прекарват по-голямата част от денонощието с децата си, за да осигуряват прехраната им, това не означава, че нямат право да имат деца, напротив! Понякога да чакаш точния момент, за да имаш дете, не е решение, защото той може никога да не дойде.

„Децата биха ми липсвали прекалено, ако работех...“

Такива изказвания обикновено са присъщи на хора, които нямат деца, не са родители и не знаят какво е усещането. Не знаят колко е трудно да съвместяваш двата аспекта от живота еднакво качествено и колко болезнено би било да го чуеш като упрек.