Всичко за храненето от раждането до 2 години

Всяко бебе се нуждае от майчина любов и подходяща храна, за да расте здраво и щастливо. И ако любовта идва като безусловен рефлекс, то храненето често пъти е свързано с много въпроси:

• Как храната е свързана с детското здраве?
• Кои са истинските и полезни храни сред многото хранителни продукти на пазара?
• От какви хранителни вещества се нуждае бебето?
• Какво е нужно да знаем за кърменето?
• Кога и как да започнем със захранването?
• Как да изберем правилния вид захранване за нашето бебе?
• В каква последователност и как да въвеждаме новите храни?
• Как да приготвяме домашна храна за бебето, без това да ограничава времето ни с него?
• Как да храним прохождащото дете?

На тези и на още много други въпроси давам отговори в настоящата книга, споделяйки знанията си като специалист по хранене от Институт по природосъобразно хранене в Канада и практическия си опит като майка в България.

„Много от нас се замислят с какво се храним, чак когато имаме деца. Защото със сигурност искаме най-доброто за тях. Но кое е то? Естествено – здравето на първо място. Майчинството е изпълнено с въпросителни. Да бъдем по-подготвени, да отгледаме здрави и добри деца е нашата най-важна задача. Бъдете подготвени за нея! Радвам се, че и в България вече има нутриционист, който да ни помага в тази насока. А след като прочетох ценните съвети на Маги познах в нейно лице не само специалист, а и приятел. Доверете й се!“
Светла Иванова, майка на две деца, певица, писател, йога инструктор

„Книгата „По-здрави бебета“ е рецепта за хранене на бебето от мисълта за зачеването му до 2 годишна възраст, направена от знание, наблюдение и любов. В книгата има всичко – от знание за физиологията и нуждите на детето, експертност за храните – до конкретни рецепти и изграждане на меню. Магдалена, която добре познавам като един от „вкусните“ и в същото време здравословни нутриционисти ще ви изненада и зарадва. Изненадата идва от разбиването на митове по отношение на храненето и здравето на детето и коренно различния подход към така наречените „задължителни съставки“ на бебешкото меню. А радостта идва от ясните отговори, практическите съвети и толерантността към родителя и неговата грижа. Най-важната съставка на храненето е любов, а любовта отправя към храненето ново отношение.
Ива Дойчинова, журналист

Магдалена Пашова е холистичен нутриционист и цветотерапевт по системата Bush Flower Essences. Работи с жени, които искат да подобрят здравето и начина си на хранене, с бъдещи и настоящи майки, с малки деца. Организира различни тренинги, лекции и уебинари. Прилага холистичен подход към здравето, който включва начин на хранене, начин на живот и мислене. Повече за нея може да прочетете в сайта й www.naturelita.com

Увод

Когато започнах да изучавам нутриционистика, все още не знаех, че това ще се превърне в моя професия и призвание. Осъзнавах значението на храната за здравето и бях объркана от огромното количество напълно противоречаща си информация затова кое е здравословно и кое не. Да консумирам ли месо, или не? А млечни продукти? Да закусвам или да не ям нищо до обяд? Да готвя или да ям само сурова храна?

С партньора ми планирахме да имаме дете и исках да намеря отговора на тези и още много въпроси, преди да стана майка. Обучението ми в Канадския институт по холистично хранене промени много от разбиранията ми за храната и храненето, а промените, които осъществих в собствения си хранителен режим, ме направиха по-здрава и заредена с енергия от когато и да е било преди.

Започнах да практикувам активно професията си малко след раждането на дъщеря ми, вдъхновена от желанието да помогна на повече хора да открият ползите за здравето от пълноценното и балансирано хранене. Разработих специални програми за бъдещи родители, бременни жени, майки и малки деца, защото осъзнавах огромната нужда от информация за храненето през тези периоди, както и трудностите, с които се сблъскват младите родители днес.

Времето, в което живеем
Живеем във време на изключителен технически напредък и развитие и все повече неща, които допреди няколко години сме считали за научна фантастика, се превръщат в реалност. Изчезват граници, скъсяват се разстояния, все повече продукти стават общодостъпни.

Живеем във време, когато храната е практически навсякъде и яденето по всяко време се превръща в социално приемлива норма. Този нов порядък крие сериозна опасност за децата ни. Безпощадно изложени на капаните на хранителната индустрия и нейната заобикаляща ни отвсякъде реклама, те неосъзнато поглъщат хамбургери, чийзбургери, дюнери, вафли, шоколади, пици, сладоледи, бонбони и бисквити, сладки и газирани напитки, мазни тестени изделия, пържени картофки, торти с подозрителни покрития и захарни фигурки и още, и още...

Децата посягат към тези храни в междучасието, на път за къщи, на детската площадка (където прекарват все по-малко време), пред телевизора (където се задържат все повече), за обяд и вечеря (вместо пълноценна домашно приготвена храна), през уикенда, когато мама и татко компенсират отсъствието си през седмицата, водейки ги в „Макдоналдс“, за рождени дни, празници и т. н.

Прави ли ви впечатление колко много пълни или откровено дебели деца има вече около нас? А само преди 15–20 години те бяха единици! Глобалната статистика е, че през 2013 г. в света има 43 милиона деца в предучилищна възраст (под 5 години) с наднормено тегло. 35 милиона от тези деца са в развиващите се страни, включително в България. Броят на децата с наднормено тегло по света се е повишил с 60% от 1990 г. и основно този ръст се дължи на страни като България, в които след 90-те години навлиза т. нар. „западен“ модел на живот.

В науката за хранене говорим за феномена nutrition transition, или хранителен преход. Когато в една страна навлезе прозападният начин на живот и се повиши благосъстоянието на хората, те реагират, като се отказват от местната си кухня и кулинарни традиции в полза на модерното чуждо. Така държави, в които местното население само е отглеждало и приготвяло храната си, бързо се преориентират към готови и полуготови храни, замразени изделия, консерви и полуфабрикати, fast food, junk food и всичко онова, което подсъзнателно свързват с по-висок социален статус.

Неминуемо здравето на такива нации се влошава и се появяват или зачестяват т. нар. болести на съвремието, като наднормено тегло, рак, диабет II, сърдечносъдови заболявания, стерилитет, остеопороза и т. н.

Ефектът от nutrition transition е особено сериозен при децата, тъй като при тях не само се увеличава сериозно процентът на пълни и/или дебели хлапета, но се появяват част от гореизредените заболявания, които до неотдавна считахме за болести на късната възраст.

Проблемът с наднорменото тегло при децата не е просто естетичен! Дебелите деца е много вероятно да станат дебели възрастни, а това в повечето случаи значи и болни възрастни.

Учените изчисляват, че ако сегашната тенденция не се промени, поколението, родено след 2000-та година, ще бъде първото поколение деца в еволюцията с по-ниска продължителност на живота от този на родителите си!

И докато всичко това звучи стряскащо, дали тази страшна картина ще се превърне в реалност, зависи преди всичко от самите нас. Здравето на децата ни е в собствените ни ръце! И колкото по-рано осъзнаем и приемем тази отговорност, толкова по-големи шансове имаме да отгледаме здрави деца.

Подготовката за зачеване, бременността и периодът от раждането до 2 години са изключително важни етапи, през които се поставят основите на здравето. Както здравите основи на една къща се градят с качествени материали, така и основите на доброто здраве се градят с добра храна. Тази книга е за доброто здраве, за добрата храна и затова как се поставят основите.

За книгата

Реших да напиша тази книга, за да отговоря на част от въпросите, които ежедневно ми задавате, и да помогна на повече родители не просто да осъзнаят значението на храната за здравето на децата си, а да знаят как да хранят бебетата си и прохождащите си деца, за да са по-здрави.

Книгата е посветена на храненето през първите две години от живота на детето не само защото те са основополагащи, а и защото през тези години ние, родителите, имаме най-пряко влияние, избирайки какво и как да ядат децата ни. По-късно се намесват други фактори и влияние като институции (ясли и детски градини), общество (детски центрове и площадки), маркетинг на вредни детски храни, а и самото дете става по-самостоятелно в поведението и избора си на храна. Съвсем естествено подходът в храненето след втората година се променя и е тема на друга книга.

В Първата част на настоящата книга ще научите повече затова как храната влияе на детското здраве, каква е връзката между храненето и детските болести и защо е важно към всяко лечение да се подхожда холистично. Ще научите какво означава истинска храна и ще се запознаете с основните хранителни групи, от които се нуждаят децата, за да са по-здрави. Поотделно ще се спрем на времето, предхождащо раждането на детето, на значението на кърменето, на същинското захранване между 6 и 12 месеца, както и на храненето на прохождащото дете между 12 и 24 месеца. Последната глава на Първа част е посветена на холистичното отношение към детското здраве, включващо други значими фактори, като движение и игри, стрес, сън и почивка.

Историите, споделени в Първата част, са на мои клиенти, като истинските имена на децата и техните родители са променени с цел конфиденциалност.

Втората част на книгата е с практическа насоченост. В нея ще откриете съвети за приготвяне на домашна храна за заети родители, насоки за приготвянето на основните групи храни и примерни рецепти, подходящи както за деца между 6 и 24 месеца, така и за цялото семейство. В края на Втора част ви предлагам примерна схема за захранване с примерни дневни менюта за всеки месец от същинското захранване и ключови периоди от захранването на прохождащото дете.

Откъс:

Глава 1

Значението на храната за детското здраве

Всички знаем, че здравето е най-голямото богатство, но здравето на децата ни не е просто ценност, а наша най-голяма отговорност. Като родители е важно да осъзнаем, че здравето на собствените ни деца не е въпрос на късмет или случаен шанс, а следствие на всички наши действия и решения в годините, предшестващи раждането и първите години от живота на детето.

Редица научни изследвания доказват, че здравословното състояние на родителите преди зачеването и на храненето на майката през бременността са определящи за здравето на бъдещото дете. От не по-малко значение е храненето на детето през първите две години след раждането му, когато имунната система все още не е стабилна, кръвно-мозъчната бариера не е затворена, а тънките черва са пропускливи. Ако през този период се допуснат грешки, те могат да създадат основа за здравословни проблеми, които да се проявят по-късно през тийнейджърските години и зрелостта.

От съществено значение за пълноценното усвояване на храната и за доброто здраве е детето да расте в спокойна обстановка, да се чувства обичано и подкрепяно, да прекарва повече време в игри на открито. Днес е модерно да говорим за стреса като за най-сериозния враг на здравето. Не, стресът не е запазена територия само за възрастните. Даже напротив! Децата отразяват стреса от заобикалящия ги свят и могат да станат жертви на силни емоции като тревожност, безпокойство и дори депресия. Неотдавна учени от Университета Вашингтон публикуваха изследване, че прохождащите деца, могат да развият тревожност и депресия, които да се проявят в тийнейджърските им години. И макар стресът да е емоция, той има директно физическо проявление върху тялото и храносмилането на децата. Затова, при все че тази книга е посветена основно на храната и храненето на децата, в глава 8 ще поговорим повече за холистичния подход към детското здраве, който включва повече движение, сън, почивка и по-малко стрес.

По отношение на храненето навярно всички знаят, че качествената, свежа, органична храна, богата на витамини и минерали, осигуряват най-добрата основа за здраве, растеж и развитие на децата. Онова, което мнозина от вас може би не подозират, е до каква степен храненето може да повлияе редица състояния при децата – от чести настинки и ушни инфекции до алергии, злоядство, хронични коремни болки, запек, свръхчувствителност, тревожност, хиперактивност и т. н. В немалка част от тези случаи коренът на проблема може да се проследи до хранителен дефицит или негативна реакция към определена храна/и.

Двойственият принцип на противоположностите на езика на храненето звучи така: или нещо е в повече и дразни, или нещо е в по-малко и липсва. Всяко детско заболяване, в чиято основа е хранителен проблем, попада в една от следните две категории – някоя от храните, която детето приема, дразни организма му или нещо, от което тялото се нуждае, за да функционира пълноценно, липсва в храната.

Може ли причината да е в храната?

Дори да ви е трудно да повярвате, всички състояния, изредени по-долу, както и редица други, имат връзка с начина на хранене на детето и могат да се повлияят позитивно от промяна в хранителния режим. Ако детето ви страда от някое от изредените неразположения или заболявания, консултирайте се със специалист по хранене затова какви промени в начина на хранене ще повлияят позитивно на здравето и общото му състояние.
Аутизъм – Изоставане в растежа
Агресия – Колики
Алергии – Липса на физическа издръжливост
Газове и подуване – Наднормено тегло
Депресия – Несръчност
Дерматит – Отказ от опитване на нови храни
Дефицит на внимание – Пристъпи на гняв и агресия
Диария – Рефлукс
Дислексия – Синузит
Диспраксия – Трудна концентрация и запомняне
Екзема – Трудно задоволим апетит
Запек – Трудно заздравяване на рани
Злоядство – Ушни инфекции
Зъбни проблеми – Често боледуване
Изоставане в развитието

Задавали ли сте си въпроса, защо въпреки развитието на медицината изредените по-горе състояния се проявяват при много деца и често пъти стават хронични? Причината е, че в повечето случаи стандартната медицина не търси корена на проблема, а отстранява симптома чрез агресивни медикаменти. Този подход често води до повторна поява на заболяването под същата или под друга форма. Следва нов курс на лечение с още по-силни медикаменти, които увреждат нормалната чревна флора на детето и потискат имунната му система, правейки го податливо на още здравни проблеми.

Да вземем например екземата, която е често срещано състояние при бебета и малки деца. Стандартно педиатрите предписват локални стероиди, които потискат възпалението и то потъва навътре в организма, за да се прояви по-късно като проблеми с храносмилателната система или чести възпаления на дихателните пътища. Тези възпаления също биват лекувани фрагментарно и симптомологично. Детето приема нови дози фармацевтични продукти, които увреждат чревната флора и пречат на храносмилането. В резултат е възможно от една страна, не напълно разградени протеинови молекули да преминат през стомашно-чревната бариера и да предизвикат алергична реакция, а от друга – полезните вещества от храната да преминат през стомашно-чревния тракт, без да бъдат пълноценно усвоени, отключвайки сериозни хранителни дефицити, забавяйки растежа и развитието на детето, влияейки негативно на поведението, настроението и емоциите му.

В същото време, ако на екземата се погледне като на симптом и се отстрани причината, която я провокира, горният сценарий ще се развие по съвсем различен начин. Проблемите с кожата почти винаги са сигнал, че нещо не е наред с храносмилането. Екземата е възпалителен процес, който обикновено е предизвикан от непоносимост към даден белтък. При бебетата това може да бъде белтъкът на адаптираното мляко и дори белтъкът от майчината кърма. В този случай промяна на формулата и добавянето на подходящи пробиотици или подходяща промяна в диетата на майката при кърмените бебета могат да помогнат за ефективното и трайно отстраняване на проблема с екземата.

Друг чест проблем, с който много родители се сблъскват днес, е явлението „злояди деца“. Това са деца, чието меню се свежда до 3–4 любими продукта, обикновено включващи хляб, мляко, захар и техните производни. Типичната закуска на едно такова дете може да бъде мляко с бисквити или хрупкав флейкс за закуска, филия с майонеза за обяд и макарони със сирене за вечеря, всичко това гарнирано с бисквити, сладолед или друг сладкиш между основните хранения. Такива деца не допускат разнообразие, способни са да изпаднат в истерия, ако видят нещо различно в чинията си, да се давят, плачат, пищят и дори да повърнат, ако родителите се опитат да ги накарат да опитат храна, различна от обичайния им репертоар.

Често пъти педиатрите не отчитат подобно състояние като сериозен проблем и отказват да го лекуват, ако детето расте на височина и наддава според показателите за възрастта си. Този подход е изключително опасен, защото пренебрегва риска от една сериозна хранителна опасност. „Бялата диета“ на детето, включваща основно хляб, мляко и захар, лишава организма му от ценни хранителни вещества, толкова необходими за растежа, развитието и емоционалното му състояние. Често пъти злоядите деца са емоционално лабилни, избухливи, шумни и дори истерични. Дори ако първоначално бедното на хранителни вещества меню не се отрази на ръста и на килограмите им, в един момент, рано или късно, дефицитът на протеини, полезни мазнини и ценни минерали ще засегне мозъка им, способността им да се концентрират, да учат и запомнят. Най-ясно проблемът проличава в ранните училищни години, където такива деца се справят по-трудно и се нуждаят от специална помощ и внимание. Това съвсем не значи, че тези деца са по-малко способни и интелигентни от връстниците си! Просто, за да функционира, мозъкът им се нуждае от определени хранителни вещества, които не присъстват в храната им!

Злоядите деца са често срещан случай в моята практика. Обикновено майките им са получили уверение от личния лекар и от гастроентеролог, че всичко с детето е наред, но въпреки това се тревожат и се обръщат към мен. А тревогата им е напълно основателна!

Злоядството при децата в случаите, когато продължава повече от няколко седмици, не е проява на характер или временна поведенческа проява. То говори за проблеми с нормалната чревна флора, нарушено pH, свръхприраст на патогенни бактерии и кандидозни гъбички. Не забравяйте, че чревните бактерии се хранят със същото, с което и ние, но те се хранят първи! Онова, което остава след това, зависи от вида на бактериите – полезни хранителни вещества, когато пробиотичните бактерии са повече, или токсини, когато патогенните микроорганизми преобладават.

Апетитът също се определя от вида на преобладаващите чревни бактерии. Когато нормалната чревна флора на децата е увредена, те или нямат апетит и желание за ядене, или имат огромен апетит за сладки и други въглехидратни храни, например тестени изделия. В тези случаи обикновено причината е прираст на кандидозни микроорганизми. Кандидата всъщност са гъбички, които са обичайна част от нашата чревна флора. Приемът на антибиотици унищожава бактериите, но не и гъбичките и плесените (molds). След няколко последователни курса с антибиотик популацията на кандидозни гъбички измества тази на полезни бактерии в червата и променя чревното pH, като по този начин отслабва храносмилането, предизвиква рефлулкс, запек и нарушено усвояване на хранителните вещества. Гъбичките се хранят с прости въглехидрати, т. е . със захар, затова децата със свръхпопулация на кандида предпочитат тестени и сладки неща и отказват да опитат друга храна.

Независимо дали става въпрос за злоядство, алергия, екзема, астма, запек, рефлукс, кандида, проблеми с поведението или друго състояние, изискващо лечение, е важно да осъзнаете, че успешното лечение не минава през фрагментарно отстраняване на симптомите, а изисква холистичен подход, който гледа на детето като на едно цяло, често пъти дори на цялото семейство като на едно цяло. Възможно е детето да носи фамилна предразположеност към определени заболявания, да отразява на физично ниво някакъв по-стресов период, през който преминава семейството, или да реагира на някаква храна, консумирана от майката, ако става въпрос за кърмено бебе.

В основата на холистичния подход към детското здраве лежи идеята, че децата са по принцип здрави и силни. Те растат и се развиват отлично, а имунната им система реагира правилно и ги пази от сериозни заболявания, ако тези деца са хранени добре, обградени с грижи, любов и внимание, пазени от токсини и от стрес.

Доброто хранене е много важна част от холистичния подход към детското здраве. Според Световната здравна организация 65% от всички съществуващи заболявания могат да бъдат избегнати с добро хранене. Иначе казано, храненето е превенция и колкото по-отрано се упражнява тази превенция, толкова по-успешна ще бъде тя!

Именно затова периодът между раждането и навършването на две години е от ключово значение за детското здраве. През този период в организма протичат редица важни процеси като затваряне на пропускливите тънки черва и на кръвно-мозъчната бариера, колонизирането на червата от пробиотични бактерии, формирането на собствен имунитет, развитие на нервната система, фина моторика, говорни умения и т. н. За правилното протичане на всички тези процеси доброто хранене е от изключителна важност! Нещо повече, когато прохождащото дете свикне да яде полезни храни, то формира вкусови предпочитания, към които ще се връща отново и отново през други етапи от живота си, дори от време на време да се докосва и да опитва по-малко полезни и здравословни опции.

На това, какво представлява добро хранене за бебето и прохождащото дете, е посветен остатъкът от книгата, но още тук ми се иска да поясня някои от базовите принципи, на които стъпва философията ми за пълноценно детско хранене:

1. Доброто хранене е най-добрата профилактика на здравето, а профилактиката е по-ефективна от всяко лечение. Съвременна медицина е ограничила превенцията на здраве основно до лечение на вече възникнало заболяване. Милиарди се харчат всяка година за скъпи лекарства и медицински процедури. Разбира се, има състояния, в които спешната медицинска помощ е неотложна, а приемът на антибиотици и други мощни медикаменти – животоспасяващ. Но съществуват толкова други състояния, които могат да бъдат избегнати и предотвратени с добро хранене, добра хигиена и лимитиране на стреса. Важно е двата типа състояния да се разграничават и агресивното медикаментозно лечение да се прилага само когато то е наистина необходимо!

2. Всеки организъм е уникален и има своите индивидуални хранителни потребности. Стандартизирани указания за здравословно хранене, които поставят всички деца в една категория, без да отчитат индивидуалните им потребности, могат да бъдат доста подвеждащи. Съществуват базови принципи за пълноценно детско хранене, на които е посветена и тази книга, но оттам нататък е много важно да се отчитат индивидуалните нужди на детето, както и начинът, по който реагира на различни храни и хранителни комбинации.

3. Децата не са умалени възрастни и тяхното меню не е умалена версия на менюто на възрастен човек, колкото и здравословно да е това меню. Децата растат, мозъкът им расте и се развива, имунната им система се развива и укрепва – и всичко това изисква специфични хранителни вещества, които не е необходимо да присъстват в менюто на един възрастен. Например децата до 2 години имат нужда от 40–50% проценти мазнини в дневното си меню, докато при възрастните този процент е 20–25. Начинът, по който децата усвояват храната, също е различен, както и симптомите, които тя може да предизвика у тях. Например ушните канали при децата са плоски. Ако един възрастен яде слузообразуващи храни, каквито са всички млечни продукти, синусите му може да се възпалят. Но възрастните знаят как да си издухат и прочистят носа. Ако едно дете прекали със слузообразуващи храни и получи подобно възпаление, то може да не успее да си издуха добре носа и дразнещата слуз ще премине в плоския ушен канал, предизвиквайки запушване и възпаление. Най-често причината за често повтарящите се ушни инфекции при децата е честата консумация на млечни продукти.

4. Днес много хора считат, че здравословно е храненето, което изключва животински продукти. Подобно схващане е дълбоко погрешно. Здравословните качества на една храна не се определят от това дали е с растителен или животински произход, а от това дали е с природен произход! Всичко, което идва от природата и в непроменена форма; всичко, отгледано по естествен начин без химикали, токсини и антибиотици; всичко, което е познато на човечеството като храна от хилядолетия – е полезно! Вредни са храните, създадени в лаборатории, рафинираните и изкуствени храни, храните с дълъг срок на годност, безкрайно преработените храни; храните от индустриално земеделие и животновъдство; храните, които вашата прабаба не е виждала и не би познала!

5. Здравето на децата в комбинация от полезни храни, разнообразни хранителни вещества и поведенчески модели, които включват движение и игри на открито, пълноценен сън и почивка, родителска близост, любов и внимание.

Историята на Симона, която не можеше да преглъща

Запознах се със Симона и майка й Катя на детската площадка, където водех дъщеря ми. По това време Симона беше на две години и два месеца, но на ръст и килограми почти се не се различаваше от едногодишната ми дъщеря.

Както често се случва, с Катя се заговорихме затова как храним децата си и тя сподели, че Симона все още страда от характерния за бебетата рефлукс. При новородените бебета долният сфинктер на хранопровода не е напълно развит и често пъти при натиск върху коремчето част от приетата храна се връща до гърлото, смесена със стомашни сокове. Фактът, че храната на новородението е течна, и те прекарват повечето време в легнало положение, е допълнителна предпоставка за рефлукс. При повечето бебета след 3–4 месец долният сфинктер на хранопровода укрепва, с което се слага край на връщането на храна. При Симона обаче не станало така. Даже напротив! Някъде около първия рожден ден на детето рефлуксът се засилил и се наложило да го лекуват медикаментозно, защото Симона отказвала да се храни.

Малко повече от година по-късно лекарствата не бяха помогнали особено, макар че на няколко пъти бяха завишавали дозата. По лекарски съвет родителите бяха опитали и да ги спрат, но това само влошило положението и веднага се върнали към по-силната доза. Освен от семейния педиатър състоянието на Симона се следеше от гастроентеролог, който беше открил, че лигавицата на хранопровода на момиченцето е раздразнена, но нищо повече. По предложение на единия лекар родителите бяха тествали Симона за хранителна алергия, но тестът излязъл отрицателен.

Докато слушах историята на малката Симона, думата „алергия“ често проблясваше в главата ми. Обясних на Катя с какво се занимавам и ги поканих със съпруга й в студиото ми, защото от опит знам, че съветите, дадени на детската площадка, не се възприемат сериозно. За моя приятна изненада двамата се отзоваха и записаха час за консултация.

По време на срещата ни им обясних защо тестовете за алергии, правени на деца до 2 години, невинаги са точни. През този период имунната система все още не е напълно развита и е възможно един тест да излезе отрицателен (т. е. да покаже липса на антитела) и въпреки това детето да има алергия.

Разпитах ги как се храни Симона и както очаквах, малката беше предимно на мляко – адаптирано мляко и краве мляко, в което майката успяваше на натроши някоя бисквита. От време на време Симона се съгласяваше да хапне няколко лъжички картофено пюре, но като цяло всяко хранене беше изпитание за семейството, защото Симона се дърпаше и отказваше да преглъща. Последното едва ли беше учудващо с оглед на раздразнения хранопровод, който със сигурност й причиняваше болка при преглъщане.

Според принципа на противоположностите, приложен на езика на храненето, или нещо липсваше на Симона или нещо я дразнеше. Както вече споменах, липсата на здрави коремни мускули може да бъде причина за рефлукс. Но аз бях видяла как Симона играе на детската площадка. Тя беше активно и подвижно дете, така че липсата на мускули отпадаше като възможност.

Оставаше да открием дразнителя, а това изобщо не беше трудно с оглед на еднообразното хранително меню на Симона. Основната й храна беше краве мляко, а млечният белтък казаин е сред водещите алергени при децата и една от най-трудно смилаемите за човека храни.

Обясних всичко това на Катя и съпругът й и им предложих да изключат кравето мляко от храната на Симона за 3 седмици. Естествено първата реакция беше на пълен отказ, защото двамата се страхуваха, че детето ще припадне от глад! Отне ми известно време да ги убедя, че могат да заменят адаптираното мляко с хипоалергенна формула без казаин, а също да приготвят за Симона домашно бадемово или друго ядково мляко, което да смесят с бисквити или още по-добре с някакъв плод като смути.

Минаха около 10 дни, когато един съботен ден Катя ми се обади, за да попита дали ще ходим на детската площадка. Искаше да видя нещо. А «нещото» беше Симона, която ядеше банан. Сама! Майката беше в абсолютна еуфория.

Както бях предположила, основният проблем на Симона, се оказа казаина и с неговото отстраняване рефлуксът значително намаля. Дразненето на хранопровода премина и съвсем естествено детето започна да се храни повече.

На книжния пазар от декември 2014 г.
Обем: 252 стр.
Издателство: Сиела
ISBN: 978-954-28-1634-8
Корична цена: 15 лв.

Прочетете още:

• „Бременността и първата година от живота на твоето дете“ – д-р Елисавета Попниколова
• Инструкции за експлоатация, съвети при неизправност и указания за поддръжка през първата година от Луис Боргенихт и Джо Боргенихт
• Бременността, раждането, кърменето, медицинските идеологии и модата