Защо не трябва да се притесняваме за децата прекалено?

Родителите се притесняват за децата си. Това е нещо, което човешката природа не може да пребори. Станеш ли веднъж родител, здравето и животът на детето ти стават приоритет. Мислиш за бъдещето му, за щастието му, страхуваш се да не му се случи нещо.

Някои родители обаче са склонни да прекаляват с притеснението и да го преекспонират върху децата си.

Защо е важно да спрете да се притеснявате прекалено много за детето си и най-вече да не му го натяквате?

Децата стават прекалено срамежливи

Когато прехвърляме нашите притеснения на детето си, то неминуемо започва да ги възприема като свои собствени. Дори детето да се съпротивлява и да казва на родителите си да не се притесняват, то подсъзнателно расте с техните страхове.

Децата на прекалено притеснителните и строги родители не умеят да взимат решения сами, колебливи са, винаги се чудят какво ли биха казали родителите им, ако постъпят по определен начин.

Имат трудности в адаптацията на нови места, общуването с хора и ниска себеоценка.

Децата могат да станат агресивни

Пасивната агресия, натрупвана с години под натиска на родителското притеснение, може да се прояви в даден момент.

Отначало агресията е насочена към родителите. Отрицанието към техните притеснения, забрани и предразсъдъци може да предизвика скандали и девиантно поведение.

След това агресията може да избие към хора извън семейството – приятели, съученици, непознати.

Агресивните деца се нуждаят от допълнителни грижи и любов, но те не бива да са задушаващи и притискащи, защото ефектът е обратният.

Свързани статии

Защо е важно да вечеряте със семейството си?

Татковци новобранци – какво трябва да знаете?

Защо приятелите са нужни на майките?

Децата могат да имат проблеми с обвързването

Прекаленото притеснение от страна на родителите може да накара децата да се съмняват в отношенията си с околните. Не само да изпитват трудности в установяването на връзка, но и да имат проблеми с доверието и мнителността.

Децата на такива родители често първо мислят какво биха си помислили майка им или баща им за дадения човек, преди да вземат сами решение. Това е доста голяма пречка в изграждането на отношения и самооценка.

Не че не е важно да се мисли какво биха казали най-близките, но когато това се превърне в натрапчива първа мисъл, пречеща да се вижда реалността, тогава вече е лошо.

Снимки: iStock