Саботира ли се само детето ви?

За един родител е трудно и опустошително да вижда как детето му страда поради някаква причина. Някои деца страдат, защото се саботират сами. Автосаботажът може да бъде провокиран от много неща, най-вече комплекси за малоценност.

Най-лошото е, че при автосаботажа детето възпира само себе си като не осъзнава, че има своите качества и таланти, които биха му помогнали в живота. Децата с подобен проблем често се сравняват с другите като ги фаворизират, пренебрегвайки себе си и смятайки, че не са толкова добри.

Кои са признаците на автосаботаж?

• Отлагане
• Отказ от задачи или нови предизвикателства
• Отдръпване от социални контакти
• Оплаквания, свързани с физическо и емоционално натоварване – главоболие, болки в корема, които при липса на други причини се свързват с повишена тревожност и стрес
• Тъга и вялост
• Убеденост у детето, че не заслужава комплименти

Какво предизвиква автосаботаж?

Отговорът на този въпрос е труден и нееднозначен. Психолозите не могат да бъдат категорични, защото причините за автосаботаж могат да са много и провокирани от различни обстоятелства.

Някои деца притежават по-дълбока емоционална чувствителност, други са по-тревожни. При трети пък факторите от социалното обкръжение могат да дадат ефект.

Най-лошото при автосаботажа е, че той не е еднократен акт, а е процес, който в много случаи се задълбочава и кара детето да затъва още повече в емоционална дупка. То става некреативно, необщително, затворено и крайно неуверено.

Какво да правите?

Опитайте се да откриете същината на проблема

Говорете с детето, за да разберете какво го потиска. В повечето случаи детето не знае точно каква е причината за потиснатостта и с подходящи въпроси и насоки можете да го подтикнете да сподели и да осъзнае.

В други случаи детето умишлено крие причината, защото изпитва срам. Тогава родителят трябва да действа по-деликатно и да не притиска прекалено детето, ако то не иска да говори. Опитайте с по-заобиколни техники като например чрез примери от своя опит, които да тласнат детето към асоцииране с проблема и признаване на болката, която го мъчи.

Бъдете добър пример

Показвайте на детето чрез своето поведение колко е важно човек да е уверен в себе си, да цени качествата си, да не се страхува да предприема предизвикателства и да общува с хора. Това е най-лесното лечение за такива емоционални тревожности, криещи риск от изпадане в депресия.

Помагайте

Предлагайте помощта си. Бъдете до детето си, но не вземайте решения вместо него и не го критикувайте за всичко, защото ще задълбочите проблема. Дори да знаете, че детето прави грешка, оставете го да сгреши. Така най-добре ще научи урока си.

Най-важното е да покажете на детето, че няма от какво да се страхува, стига да вярва в себе си!

снимки: iStock