Как да не драматизираме в стремежа да предпазим детето?

След втората си годинка децата много усърдно започват да изследват света. Тогава започват и притесненията на родителите. 

Вашето дете расте, пипа всичко, разглобява предмети, тършува в чекмеджетата и се катери, затова и рискът от свръхзакрила е голям. Важно е да предотвратявате възможните действителни опасности. Но е необходимо и да не го стряскате с изречения, които насочват вниманието единствено към рисковете и слабостите. 

„Не тичай, ще паднеш!“, „Дръпни се, ще се опариш!“, „Закопчай си палтото, иначе ще си хремав!“ и много други подобни заплахи детето чува непрекъснато.

Обикновено родителите, които ги произнасят не си дават сметка, че обрисуват пред децата опасно отрицателен образ на света... Освен това – погрешен.

Кой е казал, че детето ще падне, ще се опари или ще настине? Единствено родителите. След като изречението е произнесено, съществуват много по-големи шансове да бъде проверено на практика. Детето, което родителите смятат за изнежено, неминуемо става такова.

Защо трябва като лоши орисници да използваме бъдеще време: „Ще паднеш!“, а не условното: „Можеш да паднеш“ или „Има опасност да паднеш“?

Вярно е, че ще мине още време, докато детето придобие чувството за опасност. За разлика от някои животни то не усеща инстинктивен страх, когато попадне в рискова ситуация. Затова задължение на родителите е да го научат да се пази. 

Не бива обаче да подхождате погрешно и в крайна сметка да го изнежите или пък да убиете всякаква увереност в собствените му сили, само и само да го предпазите на всяка цена. 

Свързани статии

Най-честите грешки, които допускаме при храненето на децата

Грешки, които превръщат децата в нарцистични личности

Как да научим детето да се къпе само?

Научете се да не драматизирате

Безпокойството на родителите следва да намалява с увеличаването на детските способности. Трябва да го наблюдавате и предупреждавате, но не и да го предпазвате на всяка цена от опасностите. 

Изречение като: „Опасно е да се катериш догоре, но ако съм го теб, можеш да опиташ. Хайде!“ окуражава детето да усвои нов жест. То е много по-съзидателно и възпитателно от обикновената забрана. 

***

Из "Моето бебе от 1 ден до 3 години" на Ан Бакюс

Издателство "Слънце"

Снимки: istock