Първо: как да започнем, дали самите вие ще го обучавате или то ще посещава занимания по език в детската градина или школа.
Нашата препоръка: не му досаждайте с вашите познания по език, хлапето не разбира, че това е чужд език, то търси играта, забавлението и приятната емоция – дайте му ги ! А това най-лесно ще стане на игра сред връстници.
Обръщали ли сте внимание, как понякога децата сами си съчиняват чудновати думички и си ги използват по време на играта? Или ако му подхвърлите непозната дума като – инджектопляктор хлапето ви гледа с огромно любопитство и нетърпение да разбере, какво е това.
Защо ли?
Защото всеки притежава дарбата на език, но всеки го възприема по различен начин. Имайте предвид: родителят, учителят и др. НЕ УЧАТ НА ЕЗИК, те могат само да оформят развитието му посредством подходящия начин.
Защо детето не желае да превежда в тази възраст? Защото то не е филолог; децата усвояват новите неща, а и езика чрез нагледни и достъпни за детското съзнание образи, абстрактното мислене все още не е развито у детето в тази възраст; детето ви ще си покаже знанията по езика, ако нещо в околния свят му напомни за ситуациите, предложени от учителя му преди това. Дайте му възможност то само да прояви желание да каже нещо на чуждия език, не го насилвайте.
Ето ви и една реална ситуация: Майка на 3 годишно момченце агресивно пита учителката по английски в детската градина: “Госпожо, ама вие защо биете децата в часа по английски?” Учителката гледа с недоумение. Майката продължава, нервно повишавайки тон: “Всеки път, когато говорим за заниманията по английски, детето ми възторжено се провиква: “БОЙ, БОЙ, БОЙ”, не мога да разбера, за това ли ви се плаща, да биете децата. В този момент учителката изпада в добронамерен смях: “Госпожо, та детето ви иска да каже на английски, че то е момче”
Целта на обучението е не детето да проговори перфектно чуждия език, а и това е невъзможно, ако не е попаднало в езикова среда, целта е да усвои мелодията на езика, произношението и да бъде адекватно към елементарни въпроси. А това се постига, когато учителят изцяло говори на чуждия език по време на заниманията. Много родители, за съжаление и педагози не разбират къде е разковничето в тази чуждоезикова ситуация.
Един пример: поучителна Приказка за жълтото пате:
Необходим материал: жълтото пате и още много фантазия.( разказване на приказката)спомнете си вашия малчуган в ранна кърмаческа възраст: той още не говори, но на езика му се въртят различни неадекватни звуци. Ей сега извадете жълтото атрактивно пате и го демонстрирайте на бебо, говорете, описвайте му патето, изпейте му песничка, където има думата “пате”, покажете му филмче с любимия герой, заведете го в зоологическата градина, цитирайте му стихче за патето и така доста време. И изведнъж, виждайки любимото жълто пате за пореден път, невръстното хлапе плахо ще избоботи: “ПАТЕ” – чудото стана!
И така имаше ли детето нужда от преводач? НЕ, разбира се. Децата изключително лесно се приобщават към чуждия език в много ранна възраст, ако педагогът успее да “потопи” детето в езиковата среда и му създаде условия за игра с използване на чуждия език, подобни на тези от неговото всекидневие.
Не се плашете да дадете на детето си ранен старт в това начинание, то само ще ви бъде благодарно, защото след години то с лекота ще може да усвои втори и даже трети чужд език.