Когато днес не сме деца

На Зюмба

Преди години с теб се запознахме
в измислена детска игра
споделяхме мечтите си, не спряхме
и днес да ги споделяме така.

Не разбрах кога пораснахме със тебе,
кога превърнахме се във жени
и кога мечтите ни, отдавна остарели
все още са си нашите мечти.

След толкова изминали години,
когато днес не сме деца,
пораснали и даже променени
мечтаем пак за глупави неща.

Но на нас това е позволено
приятелството ни е дълъг път
вървим го близо двадесет години,
и още толкова не могат да ни спрат.

Надживели злобата и завистта
във свят, във който са заразни
запазили от женската си суета
часовете с теб не са еднообразни.

Когато съм уплашена и тъжна
в радост или в мъчителна тъга
търся в теб, приятелко, утеха
и зная, че не съм сама.

Когато днес не сме деца
и живота ни е пълен със надежди
подай ръка, подавам ти ръка
да поговорим за мечтите детски.

* * *

Моята любима дружка Зюмба
Звездите още са си там...
На Цвета