„Дневниците на Кари Брадшоу“ – Кандис Бушнел

Дванайсет години след като Кари Брадшоу за първи път се появи в розовата си тюлена пола, опръскана от автобуса, Кандис Бушнел дава живот на образа по начин, по който само тя може – като се връща в самото начало. „Дневниците на Кари Брадшоу“ проследяват последната година на Кари в гимназията и завършват с пристигането й в Ню Йорк с телефонния номер на Саманта Джоунс в джоба...

Сексът и градът – началото
Последна година в гимназията. Уроци, приятелства... предателства, ... и момчето, което всяко момиче желае да има. Мечтата за собствена книга и за живот в Голямата ябълка...
Кари има своя журналистическа колонка в училищния вестник и още тогава младежки дръзкият й умен глас не се страхува да пита:
- Само жените ли са в състояние да имат зъб на някого дълго време и дали мъжете също не го правят?
- Може ли едни обувки да причинят толкова ревност и завист?
- Кое е най-ужасяващото, когато приятелката ти отнеме гаджето - унижението, загубата или предателството?
- Докъде можеш да стигнеш, за да получиш онова, което искаш?
- Наистина ли Манхатън е центърът на Вселената?
- Сексът ли е най-важното в една връзка?
- Смехът ли е най-доброто средство за прогонване на лошите спомени?

В училище Кари не следва тълпата, не се съобразява с мнението на другите – тя ги води. Още в младежките си години започва да наблюдава и да коментира случващото се около нея с познатото ни остроумие и проницателност, което я превръща в модел за подражание – в жената, която познаваме и обичаме.

Преди Кари Брадшоу да „разбие“ Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт“, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът“ с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу“. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.

„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те“, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу“. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.“ Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има“, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.

Мнения за книгата

„Книга, която ще нахрани гладните фенове на една от най-любимите героини от „Сексът и градът“. Човек може да си каже, че е много лесно да се напише историята на тийнейджърските години на Кари Брадшоу – все пак името й вече се е превърнало в запазена марка. Но Кандис Бушнел прави нещата по трудния начин и създава една нова, изключително оригинална героиня със собствен характер.“ Entertainment Weekly

„Проникновените наблюдения на Кари върху живота на нейните връстници и човешките взаимоотношения като цяло придават на книгата изключителна сила. От всяка страница звучи един нов, младежки дързък и умен глас – гласът на тийнейджърката Кари Брадшоу.“ Kirkus Reviews

„Хрониките на Кари Брадшоу са пълни с енергия, емоция и интелект. Никога не е било по-интересно да се чете за последната година в гимназията и за вълненията на тийнейджърите!“ Publishers Weekly

Кандис Бушнел в няколко реда
Не мога да живея без... книги.
Ако не бях писател... щях да бъда състезател по конен спорт, и то не какъв да е, а олимпийски шампион!
Най-удобно се чувствам... в собствената си кожа.
Любимото ми дизайнерско облекло е... една зелена рокля с ресни на Майкъл Корс, която си купих в края на 80-те.
Трите думи, които ме описват най-точно... – въображение, страст, решителност.
Най-хубавото нещо в Ню Йорк... са хората му. Всеки има своята уникална история.
Моята мантра е... Никога не съм имала мантра. Нито любим цвят.
Най-доброто решение, което съм вземала в живота си... – да повярвам в себе си.
Най-хубавото в писането на „Дневниците на Кари Брадшоу“ беше... Самото писане на „Дневниците на Кари Брадшоу“! Знам, че съм невероятна късметлийка, защото намерих работата, която обичам да върша.

Кандис Бушнел е световноизвестната авторка на бестселърите „Сексът и градът“, „Триумфът на червилата“, „Булевардът на тузарите“, „Четири блондинки“ и „Разкрачка към върха“, продадени в целия свят в милионни тиражи. Телевизионните сериали и игралните филми, направени по „Сексът и градът“ и „Триумфът на червилата“, имат огромен успех. Кандис Бушнел живее в Ню Йорк. Естествено!

Откъс
Казват, че през лятната ваканция може да се случи какво ли не.
Най-вече не.
Днес е първият ден от последната учебна година в гимназията и ако питате мен, все си е същата като миналата.
Както и най-добрата ми приятелка Лали.
– Не забравяй, Брадли! Тази година вече трябва да си хванем гаджета! –
отбелязва тя, докато запалва двигателя на червения пикап, който наследи от един от по-големите си братя.
– Глупости – махвам с ръка и се намърдвам на седалката до нея. Миналата година също щяхме да си хващаме гаджета, ама нещо ни се размина. – Защо не вземем да се откажем засега от тази идея, а? – допълвам, докато подреждам учебниците си на задната седалка. Писмото го пъхвам в средата на учебника по биология, където повече няма да може да си развява байрака. – И без това вече познаваме всички момчета от даскало. И не ги харесваме. Или май си забравила?
– Може би не съвсем – казва Лали, докато включва скоростния лост на задна и поглежда през рамо. От всичките ми приятели Лали е най-добрият шофьор, защото баща й е ченге и настояваше тя да се научи да кара още на дванайсет години – за всеки случай.
– Чух, че имало някакъв нов – допълва тя.
– Е, и? – Последният, който се появи в училище, се оказа някакъв селяндур, който нито веднъж не си направи труда да си смени дрехите.
– Джен П. казва, че бил готин. В истинския смисъл на думата!
– Аха. – В шести клас Джен П. беше председател на фенклуба на Лийф Гарет. – Може. Ама ако е чак толкова готин, колкото казваш, значи Дона Ладона първа ще го прелапа!
– Има много странно име – казва Лали. – Себастиан нещо-си. Себастиан Литъл ли беше...
– Себастиан Кид*? – ахвам.
– Точно! – светват очите ? и в този момент вкарва пикапа на паркинга пред гимназията. Спира и ме поглежда подозрително. – Ти познаваш ли го?
Замълчавам, докато се чудя какво да й отговоря.
Сграбчвам дръжката на вратата. Сърцето ми се качва чак в гърлото и се опасявам, че ако отворя уста, то ще изскочи.
Поклащам глава.
Вече минаваме през главния вход на гимназията, когато Лали забелязва ботушите ми – бели лачени ботуши, единият леко очукан отпред, обаче са автентични хипарски ботуши от седемдесетте! Имам усещането, че тези ботуши са водили много по-интересен живот от моя собствен.
– Брадли – присвива презрително очи Лали, – като твоя най-добра приятелка не мога да ти позволя да се появиш с подобни ботуши на първия ден от последната ни година!
– Много си закъсняла! – срязвам я безгрижно. – Пък и все някой трябва да пораздвижи това мъртвило тук!
– За нищо на света не се променяй! – отсича приятелката ми, свива ръката си като пистолет, целува пръста си, насочва го към мен и едва след това се запътва към шкафчето си.
– Късмет и на теб, ангелче! – отговарям аз. Да не се променям, значи. Ха! И да искам, няма да стане. Не и след писмото.

Дата на издаване: 17 май 2010 г.
Брой страници: 316
Меки корици
Корична цена: 12 лв.

* * *

Дългоочакваното продължение на „Страст, сълзи и лачени обувки“
Книгата "Изживей я наистина" сбъдва мечти
“Събота сутрин в Манхатън” – Миранда Дикинсън