„Скъпа, не полудявай“ – изискано препускане през хаоса на семейния живот

Ная Грийн е ирландка и живее в Графство Уексфорд със семейството си. Писателката среща съпруга си Оливър, когато учи английски език в University College в Дъблин. След сватбата им, когато Ная е на 26 години, двамата заминават за Лондон. Там работи в отдел „Връзки с обществеността“ в счетоводна организация. През 2000 година се преместват в Сан Франциско. Но тъй като забременява, тя няма възможност да се развива в кариерата си в непознатия град. Така Ная влиза в ролята на майка и домакиня по-скоро по принуда, отколкото умишлено. Но новото занимание очевидно не й тежи и тя споделя:
„Реших, че просто ще бъда бременна и ще се забавлявам. Майчинството е една от най-тежките „професии“ за мен, но и една от най-благодарните. Мои приятели, които не работят вкъщи, смятат, че съм късметлийка. Но има дни, в които полудявам само при вида на още едно дете.“
Докато посвещава цялото си време в грижи за двете си деца, Ная Грийн успява да открадне по няколко часа всяка сутрин докато те са на училище, за да се „забавлява“ пред компютъра. „Винаги пишех за себе си, просто за да се позабавлявам“, казва тя.
Трийсет и шест годишната жена започнала книгата си като дневник със забавни неща, които децата й – шестгодишната Кайоми и четиригодишният Рори – казвали или вършили. Както всеки родител знае, ако тези неща не се записват, се забравят. Но записките й скоро получили структура и сюжет и Грийн инстинктивно създала героиня, която да пресъздаде забавните случки.
Около година по-късно тя завършила своя роман тип дневник – едно лудо препускане през хаоса на семейния живот. „Не мислих какво би било добро за четене. Просто бях аз, записваща онова, което ми се случва“, споделя писателката.

Още преди книгата да е завършена, съпругът й Оливър разпечатил екземплярите, купил пощенски пликове и марки и изпратил ръкописа на няколко ирландски издатели. От Издателска къща „Пенгуин“ харесали творбата и предложили на Грийн сделка за две книги – втората е почти завършена. Писателката изпратила книгата до агенции, които открила в „Годишник на писателите и артистите“ (Writers' & Artists' Yearbook), и веднага получила агент. Скоро се озовала в Лондон на събитие, което авторите наричат „парад на красотата“, с трима агенти, желаещи да подпишат договор с нея.

„Това ми вдъхна кураж. Помислих си, че може би има нещо, което бих могла да направя. Не исках да пиша нищо с намерението то да бъде издавано. Смятах, че ако направя това и се проваля, ще бъда много разстроена. После, когато книгата бе приета, ме ужасяваше мисълта как ще успея да напиша още. Щастлива съм, че написах втората книга още преди първата да е излязла.“

Разбираемо е неспокойствието на Ная за възприемането на първата й книга. Но тя била перфектно оформена и се нуждаела от минимално редактиране. Затова нервите й са излишни – творбата притежава всички качества на женския бестселър.

Книгата е блестящ и забавен разказ за млада майка, опитваща се да бъде супержена, и за нейния грандиозен неуспех.
От Сузи се очаква да използва подарения й дневник за записване на рецепти и планиране на семейния бюджет. Но тя има по-важни неща, за които да мисли. Например как да не полудее, докато се опитва да обуздае четиригодишната си дъщеря, която се мисли за холивудска звезда. Как да обясни на двегодишния Джак, че тоалетното гърне не е шапка. Или взискателния й съпруг, изискващ домашно приготвена храна. Както и егоистичните й родители, за които луксозните спа-процедури са по-важни от собствените им внуци. На всичкото отгоре в детската градина Сузи среща самотен баща, който очевидно е влюбен в нея до уши...

„Скъпа, не полудявай“ е една трескава година от живота на нетипичната майка-домакиня, решена на всяка цена да постигне мир – с най-добрата си приятелка, със злата си бивша шефка, със семейството си.
И най-вече със себе си.

„Не мислех за структура или сюжет. Просто се пуснах по течението. Знаех, че ако много премислям работата си, няма да успея да й се насладя. Защото за мен това беше хоби. Исках да накарам хората да се смеят. Не всеки ще хареса книгата, но поне някой ще я одобри.“, казва писателката.

„Когато си на трийсет години и имаш две деца, вече не се боиш от нищо. Казваш си: „Ако мога да направя това, значи мога да направя всичко“. Можеш само да се смееш. Животът е твърде кратък.“

• 1. Да обуздавам склонността за висене в кафенето над чаша капучино и порция кифлички с масло.
• 2. Да не се поддавам на изкушението да зяпам по витрини и после да купувам дрехи, които нито мога да облека, нито да си позволя.
• 3. Да препрочета книга относно позитивния външен вид. Да не се стряскам от погледите на манекенките от илюстрациите, изпепеляващи протърканите ми дънки и мазната ми коса.
• 4. Да разузная как стои въпроса с извисяващите доброволчески дейности (занимания със старци, бедняци и инвалиди).
• 5. Да заменя „Горещи новини“ с качествена литература, препоръчвана от „Сънди Таймс“, за да се развивам интелектуално.
• 6. Да спра да се интересувам от Пош и Бекъм.
• 7. За Пит и Джен виж по-горе – но все пак ще прочета онзи последен брой на „Горещите новини“.
• 8. Да се занимавам активно с Джак, докато Кейти е на забавачка.
• 9. Да приема веднъж завинаги, че не съм важната клечка „Директор връзки с обществеността“ (пряко отговорен за корпоративните събития), а съм майка, домакиня и вярна до гроб съпруга.

Така започва „веселбата“ на Ная и нейната героиня. Това е част от „списъка с нещата, които ще водят Сузи по пътя към истинската й духовна същност“. Следва лудо препускане през вихрушка от смешно-тъжни житейски ситуации. Героинята се впуска в небивали преживелици, за да сбъдне своя най-голям копнеж – спокойствие и разбирателство с всички около себе си. Коства й немалко усилия и нерви. Но плачевните ситуации се превръщат в безкрайно забавление и на читателя не му остава нищо друго освен да се смее със сълзи.

И така, водена от силния си стремеж за благополучие и мир, героинята „формулира своите пътеводни правила за успех“:

Пакт за укрепване на брака и създаване на безкрайно щастливо семейство, чиито членове се отнасят с уважение един към друг, без да повишават тон (освен при извънредни обстоятелства):

• 1. Никога вече да не приемам съпруга си за даденост. Дори когато учи децата да се оригват и реже чесън върху дъската за хляб.
• 2. Никога вече да не се поддавам на чужд мъж, дори очите му да са досущ като на Хю Грант. Всъщност – дори да е самият Хю Грант.
• 3. Всеки ден, прекаран с децата ми, да бъде истински празник. Дори да забравят да спрат чешмата, да не затварят вратата на хладилника, да измъчват кучето.
• 4. Да посветя време на духовното си усъвършенстване, за да бъда независима от мнението на околните.
• 5. В най-скоро време ще се превърна в щастлива съпруга и майка.

Планът е начертан! Успехът предстои.! Щастието е на хоризонта!...
Поне до следващата трагикомична случка, която ще „се изпречи“ пред героинята.

280 стр. Корична цена: 9 лв.

* * *

Цветно изкушение за почитателите на Сара Адисън Алън
„Аз обичам Холивуд“ – Линдзи Келк
Момичето, което преследваше луната