Родители, пазете телефоните си от децата

За да не започвам с клишето: „Колко трудно е да си родител!“, направо разказвам.

Имам дъщеря на 13 години. Както повечето свои връстници, тя е все на компютъра, а както се оказа и на телефона. Умело комбинира двете и успява да стигне до лимита на разговорите – 50 лв. Това не й стига, издебва ме и взима назаем служебния ми GSM и на него също прави огромна сметка. След разследване от моя страна, става ясно, че девойката е изпращала платени SMS-и на интернет сайтове по четири лева всеки. Няма да казвам сумата, че ще ви се изправи косата, само ще кажа че е трицифрена и не започва с 1.

Последствията – семейният бюджет поолекна непредвидено точно преди лятната отпуска; като съвременна и културна майка, нямаше физически наказания, само бяха въведени някои ограничения. А служебният телефон вече е непрекъснато с мен.

Тази случка ме хвърли в сериозни размисли за възпитанието на децата ни. Опитвам се да й въздействам с теория и практика, избягвайки сухите лекции. Искам да я науча да бъде честна, да не лъже, да не завижда, да не подражава сляпо на нещо или някого, да обича себе си, но и останалите.

Всеки човек прави грешки – някои продължават да бъркат и в зряла възраст. Важното е все пак да си вземем поука от тях и поне да не ги повтаряме, да можем да продължим напред по неравните и криволичещи пътеки на собствения си живот, понасяйки всички последствия. И да чакаме времето, когато ще помъдреем и ще грешим по-малко. Но никога не бива да преставаме да се обичаме, напълно съзнавайки, че не сме съвършени.

Затова и аз казах на моето вече не много малко момиченце, че продължавам да я обичам.

* * *

Какво да не правим във Фейсбук
Изкараха ме проститутка!