Моята детска любов

Първата ни среща беше преди много години. Бях още малка и за мен Той беше непознат, който идваше на гости понякога – само при много специални случаи. Гледахме се срамежливо отдалече и понякога се докосвахме, за да се уверим, че другият е истински и всичко това не е сън. Майка ми ми забраняваше да се виждаме и да си играем всеки ден, защото не ми влияел добре. И може би това беше причината с него да се опознаем толкова късно.

Когато бях в гимназията вече никой не ме следеше и аз започнах да се виждам с него всеки ден, даже по няколко пъти на ден. Срещите ни бяха тайни и насаме. В много от случаите в някое тъмно ъгълче, за да можем необезпокоявани да се наслаждаваме на компанията си. За мен той беше най-добрият приятел, любовникът, който все още нямах. Утешаваше ме в трудни моменти и ми помагаше да се справя с всичко. Той измести всички и всичко и мислех само за него и желаех единствено него. Беше моят наркотик и аз се пристрастявах все повече и повече. Всяка хапка, всеки малък сладкиш повличаше следващия.

Докато един ден той не ме предаде. Ние се пренаситихме един на друг. И както при всички връзки, така и при нашата дойде моментът на досадата и отегчението. Аз започнах да не го понасям. Целият ми организъм го отхвърляше и срещите с него малко по малко ме убиваха. Трябваше да спра, да се махна от него, а не можех. Исках го сякаш Той беше единственото нещо в живота ми – въздухът, който дишах, кръвта във вените ми. Но ме задушаваше със своята прегръдка. И един ден, както при повечето пристрастени, аз бях изправена пред реалността и лекарите ми казаха – „Избирай – Той или животът ти!“. Това беше! Знаех го и трябваше да направя своя избор, колкото и болезнен да беше той. Казах му „Сбогом“ със сълзи на очите. Той не ме пускаше, но аз бях непреклонна и Той си тръгна. Гледах го как си отива и сълзите се стичаха по бузите ми. Моят приятел от детинство, моят любим, моят живот си тръгваше и аз сама го бях прогонила от живота си.

Настанаха тежки месеци. Виждахме се почти всеки ден някъде, но аз отказвах даже да се доближа до него. И двамата страдахме, но знаех, че това е единственото решение. Постепенно болката намаля и аз намерих нови приятели и смисъл на живота си. След няколко години отново се срещнах с моята детска любов за малко, само едно парченце, и всичко мина добре. От тогава се виждаме веднъж на няколко месеца и може би поради факта, че сме си починали един от друг и си липсваме, но спря да ме задушава и да ми действа зле.

* * *

Участва в конкурса Спечелете „Шоколад“