Деси Добрева: Не се отчайвайте, вярвайте в доброто бъдеще

В момента Деси подготвя собствен албум, в който ще има и български, и руски песни. Но ето какво ни разказа самата тя...

Защо решихте да подкрепите кампанията на Уницеф?
Защото е полезна и благородна. Защото става дума за живота и здравето на деца – независимо къде по света, а децата са нашето бъдеще.

Работите ли над нов музикален проект?
От година работя по един руски албум, в който съм записала 6 песни и един български, в който съм записала 7 песни. Нямам нито време, нито средства да ги завърша. А и с времето ми идват нови желания, нови идеи, които бих искала да пробвам, защото като всички хора на изкуството, съм много впечатлителна и се влияя от много неща.

Вярна ли е, според Вас, поговорката, че “музикант къща не храни” за музикалната индустрия в България?
За някои музиканти е вярна, за други – не. Като се абстрахираме от поп-фолка, където новосъздадената българска богата прослойка излива доста пари, другите музиканти се справят по различен начин. Зависи от жанра, от това къде и колко изяви имат, както и какво заплащане успяват да договорят за участието си. Но, общо взето, съществуването само с музикални занимания е много трудно. Събирането на средства за Гого от “Тоника” е велико постижение на нашата гражданска и човешка солдарност. Но защо Гого и Ева нямат необходимите средства, след като винаги са били на върха и са изнасяли по 300 концерта на година? Не мислите ли, че държавата ни е длъжник не само на музикантите, но въобще на хората на културата!? Защо като следваме европейски и американски модели на развитие, все още нямаме закон за меценатството в областите култура и спорт? Колко цветове политици се смениха, а като дойдат на власт, политиката им в това направление е една и съща – културата и спорта – последната дупка на кавала.

Кое е основното предизвикателство пред българката днес ?
Много са и са най-различни. Да оцелее материално. Да се съхрани духовно. Да съхрани ценностите на обществото, на бита, на живота. Да ги предаде в надеждни ръце, т.е. да отгледа тези надеждни ръце. Изобщо, да си жена е мисия!

Какво Ви вдъхновява?
Ами, много неща: хора, природа, събития... Просто животът.

За какво мечтаете?
Пак за много неща: за интересен живот, интересна работа, вдъхновение, да се чувствам полезна; за добра реализация, за успехи, за щастлив живот, за много обич, а за да го има всичко това – да съм здрава !

Помните ли първата песен, която изпяхте?
О-о, така зададен въпросът ме връща почти в началото.Моите родители са записвали децата си от първите месеци на живота им. На по-малко от година съм записана да си тананикам “Аз съм Сънчо”. Като имате предвид, че по това време брат ми вече 5 години пеел в “Хора на варненските момчета”, а сестра ми лягаше и ставаше с песните от детската градина, от детските филмчета и т.н., можете да си представите колко много записи имаме на най-различни песни. Между впрочем, тонално изпяти кристално чисто.
А първата песен, официално записана в студио “ДА” и прозвучала по радио “Варна”, е  “Стая на релси” на Камелия Тодорова, тогава бях на  16 години. Скоро след това започнаха участията ми в конкурси – и така, до днес.

Любима песен?
Много са, не мога да посоча само една.

Цвят ?
Син. Но и червен, и жълт, и бял ... Обичам всички цветове!

Вкус?
Зависи към какво. Ако е към стил –според случая: спортен или елегантен, или даже небрежен – ако е за плажа и т.н.
Ако е към храна – много неща, аз обичам да си хапвам вкусно и разнообразно. Разбира се, има някои яденета на мама, които винаги, когато се връщам в къщи, искам да има: например, зелеви сърми през зимата.

Любимото Ви място за почивка?
Морето. То е моето детство, в него е влюбено цялото ни семейство. Но и на планина ходя с удоволствие: както по планинските пътеки и чукари на някой преход, така и в някое китно, закътано планинско селце, с разходки из околностите и с естествената вкусна местна кухня.

Вашето пожелание към читателките на Аz-jenata.bg?
Да бъдат преди всичко здрави. Да бъдат жизнени, весели, красиви. Да не се отчайват и да вярват в доброто бъдеще. И по-често да се усмихват!