Заякват ли учениците от тежките раници? За някои от тях това е единственият ежедневно и редовно практикуван спорт – носене на тежести.
Въпросът ми е доколко е необходим и полезен?
Но може би експертите от здравното и образователното министерство смятат, че колкото по-тежки са раниците на децата, толкова те повече се заздравяват, тъй като раниците от година на година стават все по-тежки и по-тежки.
И ако трябва пак да се обърна към бабешките спомени – спомням си, че навремето ние по предмет имахме учебник + най-много 2 тетрадки (една за работа в клас и друга за домашна работа). И наистина преписвахме условието на задачата в тетрадката и след това я решавахме, което е спестено на днешните ученици. Те вземат учебната тетрадка и попълват празните квадратчета и с това домашното е написано. Но ако питате мен, по-трудно се научават да пишат красиво и четливо, както и от малки се учат на откровен мързел.
Какво е положението? В малките класове от 1-ви до 3-ти клас по всеки предмет имат задължително поне по един учебник, учебна тетрадка (обикновено са по 3 броя, но за щастие не ги носят всички накуп), добавяме и още най-малко две тетрадки за писане. И различни други помагала, в зависимост от това по каква система работят и какви речници, сборници и други принадлежности учителите са преценили, че са им необходими. Това прави от три до пет хартиени неща по предмет. И ако имат 5 предмета на ден по 5 книжки, прави половин рафт от библиотека. Като добавим и различните дребни, но необходими предмети като: моливи, линии, химикали и т. н. и чантата достига до 7-8 килограма, че и дори доста повече. Да не забравяме екипа по физическо, блока за рисуване, шишето с вода, закуската и ... килограмите могат да скочат и над 10.
Правилото е раницата да не тежи повече от 15% от теглото на детето.
Което значи, че ако детето тежи 25 кг, то раницата не бива да е по-тежка от 3.75 кг.
Не знам дали има съвестен ученик (1-7 клас), който да се похвали, че носи по-лека раница.
И не знам дали след тази констатация трябва да прехвърлим линк към бодибилдинг или директно към статистиката за гръбначни изкривявания в ранна детска възраст.
Знам, че всеки се спасява мълчешката и поединично – родителите, които имат як гръб мъкнат раниците на децата си, другите, които имат коли ги возят до училището, но докога в тази страна, дори за елементарни неща няма да търсим правата си, а всеки ще се спасява поединично?
Но със сигурност най-масовият ученически спорт – носене на раници – ще бъде с много тежки здравословни последствия за цялата нация.
* * *