Виолета Господинова: Съхранете българските традиции

Имате разнообразни занимания. Как избрахте своята професия? И кои са Вашите хобита?
Да, наистина моите занимания са разнообразни. Не приемам еднообразие. Когато започна да правя нещо, то почти никога не е само едно, а няколко неща наведнъж. Например започвам да правя някое декоративно пано, стигна до някъде и спирам, защото ми е дошла идея да си изработя декоративни свещи в рапани. Тези уникати ще присъстват само на нашата трапеза или ще подаря на близки приятели. Отново се връщам на паното, поработя още малко и се сещам, че за предстоящ празник на близък, към подаръка нямам картичка, вадя боите и рисувам картичката. Обичам когато правя подаръци, те да са изработени от моите две ръце. Сега завършвам един огромен пачуърк – олекотена завивка. Не мога да кажа, че имам някакво конкретно хоби. Като ученичка рисувах, по онова време за всеки празник се рисуваха стенлистове и в нашето училище те бяха мое дело. След години изоставих рисуването и сега в дома си имам само една моя картина. По-късно се запознах с техниката на макраме и започнах да изработвам кашпи и декоративни пана. Много увлекателно ми беше и така се роди идеята за първата ми изложба. Когато видя нещо красиво, ми идва идея да сътворя нещо подобно. Това ми е заложено, когато правя нещо, искам то да е красиво, независимо какво е то. Как избрах професията си ли? Мисля, че и това ми е заложено, да обгрижвам хората. Аз съм медицинска сестра, това е детската ми мечта. Хубаво е човек да работи това, което му се отдава. Винаги съм била всеотдайна в професията си, емпатийна съм и това много ми помага.

Имате ли любима рецепта и бихте ли я споделили с нас?
Рецепта за какво, кулинарна вероятно. Много често това, което ще слагаме на трапезата го приготвяме двамата със съпруга. Нашата кухня е по-различна, ние сме вегетарианци, но в менюто ни присъстват яйца, кисело мляко, сирене, извара. Много голямо значение отдаваме на пресните плодове и зеленчуци, които всекидневно присъстват в менюто ни. Държим храната ни да е домашно приготвена, включително хляба и сиренето. Ще споделя една рецепта, която е много подходяща за тези, които постят.
Кюфтета от червена леща и овесени ядки
Необходимите продукти са:
1 чаша червена леща
1,5 чаша овесени ядки
1 връзка магданоз
1/3 чаша зехтин (олио)
1 средноголяма глава лук
1 равна с.л. червен пипер
сол за овкусяване - лимонов сок на вкус

Сложете лещата, заедно с 1 1/2 чаша вода на котлона, покрийте тенджерата и оставете да се свари на бавен огън, докато водата се изпари напълно. Ако е необходимо, доливайте по малко вода, но внимавайте да не добавите прекалено много.
Когато лещата се свари, отстранете от огъня и добавете овесените ядки. Затворете плътно с капак или с домакинско фолио и оставете влагата от лещата да попие в ядките. Почистете магданоза и го нарежете на ситно. Нарежете на ситно и лука и го задушете до омекване в мазнината. Добавете червеният пипер и солта. Прибавете магданоза към булгура и лещата, а след като изстине лука - и него. С ръце внимателно оформете кюфтетата.
Това е, няма пържене или печене. Поднасят се със сезонна салата.

А мястото на поезията във Вашия живот? Романтично звучи това, че съпругът Ви пише стихове?
Да, това наистина е романтично, и двамата сме романтични натури и понякога се оставяме да се пореем из облаците. Обичам поезия, но не пиша, нямам този талант. Случвало се е да сме само двамата на палатка в планината...вечер си запалваме огън и на фона на ромона на реката, изгряващите една па една звезди и играта на отъня той да ми рецитира стихове. Прекрасно е!
 
Има ли завист у околните Ви към Вас и Вашето прекрасно семейство?
Не, не! Хората с които сме заобиколени се радват на семейните ни отношения. Свикнали са да ни виждат по улицата прегърнати или хванати за ръце. И ние самите за нищо и на никого не завиждаме, това е унищожително чувство. Завистниците са хора, които не оценяват чуждите постижения, и ги искат за себе си. Нашите отношения ние си ги изградихме и не позволихме на битовизмите да погубят любовта и обичта.
 
За какво мечтаете?
Мечтая за един по-добър свят, в който всички деца да са здрави и усмихнати, хората да се радват на това което имат. Мечтая да пътувам. Когато човек пътува преоткрива себе си и света... и хората. И научава как да живее и кое е най-ценното в живота. Мечтая за повече любов между хората, за повече духовност.

Какво пожелавате на нашите читателки и българските жени?
Пожелавам на всички да са здрави, да слушат гласа на сърцето си и да бъдат себе си. Никога да не се отказват от мечтите си, да съхранят българския дух и традиции, да имат много поводи за радост и усмивки, да имат и да създават много топлина и любов! Обичайте се!