Милена Цветкова: Жените сме по природа начетени

Милена Иванова Цветкова е родена на 24.12.1970 г. в гр. Павликени. Завършва специалност Библиотекознание и научна информация във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Доктор по социология (1999), доцент по журналистика (теория на четенето) във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски" (2003). Автор на три научни монографии: "Четенето - антиманипулативен филтър" (2000), "Информационна култура: Името на четенето" (2001), "Комуникационен мениджмънт" (2001). Автор-съставител на пет биобиблиографски бази данни: "Проф. Андрей Пантев" (2004), "Проф. Марко Семов" (2004), "Проф. Веселин Димитров" (2004), "Доц. Любен Атанасов" (2001), "Марко Вачков" (1996). Съавтор на три енциклопедии: "Български енциклопедичен речник" (2002), "Съвременна българска енциклопедия" (2003), "Българска книга" (2004). Автор на над 150 публикации в научни списания, сборници и всекидневници у нас и в чужбина. Участник в повече от 17 научни форума, конференции и кръгли маси, с доклади; редактор на шест книги. Сътрудник на различни печатни медии: в. "Банкеръ", в. "Стандарт", в. "Монитор", в. "Сега", в. "Култура", сп. "Наука", сп. "Библиотека", сп. "Връзки с обществеността", сп. "Философски алтернативи", сп. "Критика", сп. "Везни", сп. "Понеделник" и др. Член на Съюза на учените в България, Съюза на библиотечните и информационните работници, Съюза на българските журналисти.

Между писане, преподаване и книги – как преминава един Ваш ден?
В разговори – с любознателни хора, които са преценили, че мога да дам отговор на въпросите им или че могат на мен да ми бъдат полезни с нещо. Все пак живея в Студентски град и за ужас на любителите на негативни новини, тук интелигентността е в пъти повече от еснафщината. Около мен сякаш и въздухът е начетен.  Макар и да съм заклет читател, не мога да бъда интроверт. Дори без да съм изследовател на книгите и четенето, знам, че докато четеш, нямаш насреща си живо съзнание, което би могло навреме да те коригира, ако грешиш в разбирането или тълкуването. Качествен човек се създава и извън книгите. Нещо повече, по-ефективна дейност от четенето е живият разговор по дадена тема. С едно допълнение – жив разговор, дори само върху прочетена книга или статия, но с по-знаещ човек, с по-начетен от теб, изобщо – с човек над твоето ниво. От скоро имам още едно занимание. Попълвам филмовата си култура. Убедих се, че екранизациите на книги не са в конфликт със самите книги, а са логично и дори задължително тяхно медийно разширение.  Както се казва в репликите между автор на хоръри и неговия издател от „В устата на лудостта”: „- Искам да залея целия свят с книгите си. – А онези, които не четат книги? – За тях ще са филмите”.

Има ли място за книгите днес у нас?
Мястото за книгите, където и да е на планетата, е неотменимо – както мястото на мозъка е в черепната кутия. Книгата е първата масмедия на тази земя и вероятно ще бъде и последната. Била е и ще продължава да бъде най-тежката, най-авторитетната, окончателната медия. Книгата е единствената финализираща медия за всякакъв тип разпръснати текстове – сентенции, вицове, лични писма, дневници, постове в блогове, интервюта, доклади от конференции и кръгли маси... Рано или късно ги прегръща в общо издание някаква окончателна книга. 

Мястото на книгите, ако говорим буквално, е колкото може по-близо до тялото на човека, буквално на една ръка разстояние, в зоната на „личното му пространство”, както се изразяват психолозите. Разполагаме с резултата от едно много прясно изследване на университета в Невада, публикувано на 22 май и ръководено от проф. Мария Евънс. Става дума за влиянието на образоваността на родителите върху детето. Традиционно всички смятаме, че умно дете расте само в среда на високо образовани родители. Но мащабното американско проучване, провеждано в продължение на 20 години сред 70 хиляди жители на 27 държави, демонстративно намести книгата на трона на родителите. Оказа се, че книгатане просто е невидим член на семейството. Книгата зае мястото на родителите. Книгите, провикнаха се и медиите, са повече и от двама бащи! Изследването е категорично: наличието на хубава библиотека у дома има по-пряко отношение към бъдещото образователно ниво на детето, напълно независимо то образованието на родителите. Детство, изкарано в дом без книги, в сравнение с детство в дом с библиотека от 500 книги, е толкова фатално, колкото е фатална разликата между родители с килийно и родители с университеско образование. Данните за силното влияние на размера на домашната библиотека върху бъдещата образованост на децата са поразили и самите учени. За бъдещето на малчуганите добрата домашна библиотека не само е двойно по-влиятелна от образоваността на бащата, а и нещо повече – сбирката от книги у дома анулира въздействието на социалните рискове в държавата, в която те живеат.

А какво е мнението Ви за електронните книги и дали имат бъдеще и в България?
По същество електронната книга си остава просто книга, чиито форми никога няма да спрат да се усъвършенстват. България може и да изостава в предлагането, усвояването и потреблението на електронни книги, но това си има и позитиви. Вместо „изоставаща”, можем да се оправдаем, че сме „изчакваща” държава, като така искаме да се предпазим от грешките на напредналите и да „яхнем” техните постижения. Какво им пречи на българските издатели сами да разпространяват още преди печатната си книга нейн безплатен дигитален вариант в мрежата? Или да похитруват като Стивън Кинг като пръснат тук-там из торент тракерите pdf-заготовки на предстоящите си хартиени издания? Или да станат първите на европейския континет, които ще публикуват и продават конвенционалните си книги с безплатен подарък – аудио и дигитална версия на същите книги? Такива издатели, но от младите и дипломираните, знам че ще го направят. Просто защото са научили, че книгата си има своя медийна биография. През последните 20 години преживява своята поредна материална "реинкарнация", модифицира се, адаптира се към подадената й нова дигитална среда. Еволюира като приватизира в своя изгода всяко технологично вълшебство, което IT-индустрията й поднесе. Техническата революция не променя нито смисъла, нито мисията на "вещите" от първа необходимост (да, книгата като медия е била и ще остане от първа необходимост). Хартиената книга има съдбата на символите на масонството "ъгъла" и "пергела" – днес си имат технически усъвършенствани аналози. Но тези аналози продължават да уважават оригиналната форма-майка, като просто помагат на човека да действа, да притежава или да живее по-добре.

По-мъдрите вече сложиха край на реквиемите и дитирамбите за съдбата на Гутенберговата книга. Остана им любопитството за думата, с която ще бъде наричана Приемницата, пък било и „следващото голямо нещо в предаването на идеи”. Лично аз съм убедена, че електронната книга доста скоро ще се съревновава с 3D книга, после с книга-холограма, след време и с нано-книга. Признак на интелигентност е пред страха от всяка метаморфоза на книгата да казваме, че въпросът "има ли бъдеще книгата?" е нискоконвертируем въпрос. Когато например го зададоха на Астрид Линдгрен, тя възкликна: "А има ли бъдеще хлябът? Има ли бъдеще розата? Има ли бъдеще детската песничка?"

Трудно ли е да си жена?
Отработила съм си рефлекс да страня от всякаква тема за феминизъм и сексизъм. Но въпросът, който задавате, е много важен. Защото има нужда от археологически подход. Да си жена е станало трудно и дори виновно някъде преди 7-8 хиляди години, а може и още по-отдавна. Точно, когато религиите с култ към богинята майка са били конвертирани в мъжки формат. Кой и защо го е направил е мистерия. Но всяка жена усеща древната несправедливост, сблъсквайки се и днес с комбинацията от думите „женско + начало”. Факт е, че и днес всяко гнездо на живот и всяка хранителна среда  фигурира в женски род и е назовавана „майка” – планета-майка, майка-природа, земя-майка, родина-майка, кораб-майка. Жената е създадена да бъде изворът на живот, енергийният източник, сигурността, отговорността, пазителят, утробата, лоното. Къде виждате „слаб пол” в тези й функции? Изследвайки тайните на четенето, разполагам и с неврофизиологична информация, която ще е доста неудобна за мъжете. С ядрено магнитен резананс е установено, че жените четат с цял мозък, докато мъжете само с едното си полукълбо. Може би за някаква наближаваща реабилитация на жената като първата във всичко даде знак скандалният филм „Догма” (1999), в който ролята на Господ изпълняваше канадската певица Аланис Морисет. Съвсем наскоро този знак беше дори вербализиран с репликата на Дан Браун, рекламиращ бестселъра си „Изгубеният символ”: Ами ако Господ е жена?

Вашите любими вкус, място, песен?
Любимо място ми е планина. Умирам да се катеря, да бера билки и гъби, че и да гоня охлюви. Обожавам интригуващи пътеки и тайнствени хълмове, буренясали руини, древни калета, светилища, труднодостъпни крепости и пещери. Родом съм от Великотърновския край, но необяснимо ме привличат Родопите. Преди време дори си купих къща в родопското село Полковник Серафимово. Божествено място, в което съм оставила част от сърцето си още при първото ми гостуване на семейството на поета Любомир Левчев в същото село. Без музика и песни също не мога, стига да са сътворени с интелект и мисия. Пет години съм била певица в ансамбъл за народни песни и танци „Сидер войвода”, така че фолклорът ми е в душата. Имам две любими рок групи – Рамщайн и Инкубус Сукубус. Стинг е певецът, когото най-много уважавам. Всичко, с което се е захванал, го прави най-добре от всички. Включително и последните му проекти с лютня и с филхармония. Максимално количество интелект, сюжет, история и хармония съм открила в песента „Амено” на група Ера. Има и една песен, чието въздействие най-плътно усещам като адресирано до мен - „Мислех да ти звънна” на Шърли Беси и Ален Делон.

Вашият поздрав за българските жени?
Иска ми се да им подаря един непопулярен повод за женско самочувствие. Другаде по света може и да продължават да са неосведомени, но държа българките да знаем за това. Известно е, че на 23 април е Световният ден на книгата и авторското право. Датата е гласувана не много отдавна, през 1995 г. от Международната асоциация на издателите, но по предложение на испанската асоциация. Идеята е датата да съвпада със старинния празник на св. Хорхе (Георги) в Каталуния. В модерно време на 23 април за всяка продадена книга испанците подаряват роза. Но традицията повелява друго – мъжете поднасят на жените роза, а жените им отвръщат с книга. Какво ли означава това? Досетливите имат право и е нормално да направят връзка с  онова, което казах по-горе за жената като начало на всичко. Между редовете на този обмен на дарове четем една прастара истина, която може би само юдаизмът признава. Книги и обучение са нужни предимно на мъжете. Жените сме по природа начетени.