Светлана Кампс: Търсете хубавото в деня си

Как българите, живеещи в чужбина запазват и поддържат връзката си с България?         
Мога да Ви отговоря как e в моето семейство. Съпругът ми, Щефан е германец, аз - най-вече варненка. Живеем и отглеждаме трите си деца в Мюнхен. Сашко е на две, Малена -  на шест а Макси -  на осем години. Около нас все е забавна върхушка от деца, приятели, стегнати куфари за поредното пътешествие към немските или български баба и дядо, гости от близо и далече . Връзката ни с България е като връзката с Германия – на път, по празници, при всяка възможност, която ни се удаде. Весело и контактно семейство сме, в един доста български дом, граден с любов на принципа – откъдето е жената, оттам е чергата:).  А и съпругът ми, след 11 години брак, говори прекрасен български, харесва страната ни и се чувства като приет и доволен зет в България .Започна да  учи езика като на шега:”За да разбирам един ден какво говориш на децата ни”. А истината сега е, че ако искам да не бъда разбрана от него в разговор, трябва да прибягна до сложен жаргон, иначе нямам шанс)))). Децата говорят и двата езика – с „папа”- немски, с мама – „български”, в група Фамилия – български. Макси и Малена много се забавляват с „тайните си езици” – често дразнят баби и дядовци, като си  говорят на съответния неразбираем за тях език. Българската общност в Мюнхен е толкова пространна, че контактите на повечето сънародници един с друг  са ежедневни и разнообразни. Над 6000 българи живеят в този шарен и гостоприемен за чужденци град. Създали сме си мрежа от пътуващи роднини и познати, куриерски услуги и разменени адреси за посещение през лятната ваканция. Празнуваме заедно „погача на бебето”, прощъпулник, освещаване на домове, понякога кръщенета – все наши си празници... Дори си разменяме обичаи от различните краища на България, които ако живеехме в страната може би бихме пропуснали регионално.

А важно ли е тази връзка да съществува?
Въпросът ми напомня за моя усет за география, когато бях дете. За мен България приключваше някъде в средата на Балкана, а София със сигурност беше в чужбина. Децата ми ме разсмиват с това, че за тях България, Варна и дворът на баба и дядо са едно понятие. Наближим ли с колата, след над 1800 изминати километра познатата портичка, малките ни пътници започват скандиране: баба, дядо, бухти и компот от ягоди – все любими лица и понятия.))) Невъзможно е тази връзка да не съществува. Тя е привързаност към близките ни, към дребните нещица. Желание и навик да обичаш и да срещаш отново. Малкият кактус, оставен във Варна е домашен любимец на Макси в българския ни дом и радостта от срещата им всеки път е взаимна. Оглеждат се един друг, кой колко е порастнал за избягалите няколко месеца раздяла))).

Вие самата радетел ли сте за това българчетата в чужбина да изучават български език?
Не зная какъв друг език да изучават българчетата като първи,ако не български. Tова е езикът на млякото, езикът на който обичам децата си. А преводните материали за „Обич” са само копие и подобие на такава. Неестествено и предизвикващо усмивки е да срещнеш българка, която полага явно усилие да говори на детето си на един често грешен чужд език, защото това и? дава чувството, че му прави добро, че неразличавайки се от тълпата, то е щастливо. Наистина не е лесно да си в групата на така наречените „малки езици”, къде къде по-престижно е да дариш детето си с майчин език като английски, немски, испански...Но само ако си от там. Иначе го оставяш само на пътя с комплекс от това, че е различно. И го лишаваш от неговия „таен език”, а това е жалко. Това е моето мнение и колкото и трудна да е битката, в чуждоезикова среда да постигнеш добър български за децата си, аз ще я водя.

А има ли условия за това, по Ваше мнение?
Мисля, че условия за изучаване на български в чужбина  има. Повечето от нас, бидейки емигранти не от ранни детски години, осъзнаваме лекотата на детското заучаване на езика и богатството, което даваме на децата си с него. Известен факт е колко ценни са тези първи уроци по български, събуждането в децата на интерес и необходимост да говориш езика. Чувайки друг език, често случайни усмихнати хора ни заговорват любопитно и отношението им е приятелско и добронамерено. Това са преобладаващите настроения на немската среда, в която порастват децата ни. И отново - много по- благосклонен е погледът на минувача към  майка, водеща дете за ръка и говореща му нещо непреводимо за повечето околни от отношението към родителка, която се препъва от старание да не му говори майчин език.

Разкажете ни за Вашата организация, колко души сте, с какво сe занимавате?
От две години в Мюнхен има съботно българско училище. То е дружество с идеална цел и извършва обучителна дейност по програми и учебници, одобрени от МОН. Сформирани са предучилищни групи, 1., 2., 3., 4. клас и т. нар. гимназиален клас, посещаван от деца на различна възраст, но със сходни познания по езика. Шест учителки, завършили висшето си педагогическо образование в България, са се заели с нелеката задача да подготвят достъпен синтез на учебния материал, който може да бъде преподадан в рамките на 90 минути веднъж седмично . Извънкласната дейност – народни танци, музика и театър много допадат на децата. Интересът и ентусиазмът на ученици и родители е много голям. В началото на юли  71 българчета завършиха  учебната година с удостоверения, подписани  от генералния консул за Бавария и Баден Вюртемберг г-н Атанас Кръстин. С активната подкрепа на Българската православна община в Мюнхен в лицето на протойерей Недялко Калинов и на Генералното ни консулство в Мюнхен съумяваме да предложим на децата увлекателна програма от празници и събития. През изминалата година отбелязахме заедно Първия учебен ден  и привествахме азбукарчетата.  Имахме Коледно тържество  – с истинска Снежанка и дядо Коледа с чувал подаръци. Баба Марта ни закичи и дари с икона. На 8. март всички мами получиха картичка и стих от леко притеснени, но сияещи малки рецитатори. Дойде 24. 05 с детско шествие  с иконата на Св. Братя Кирил и Методий, песнички, танци и литературно четене на българската детска писателка Мая Дългъчева. Тя пристигна като гост на детския Празник на буквите в Мюнхен, чете от хубавите си книжки  и така похвали умело римуващите малчугани, че немалко от тях повярваха в себе си и решиха твърдо, когато порастнат да станат писатели. ))

Трудно ли е да си жена в днешно време?
Не ми е трудно. Чувствам се ценена,обичана и много подкрепяна от съпруга си. Често напомням сама на себе си, каква късметлийка съм и отправям тихо „Благодаря” в пространството, за всичко и всички, които ме правят щастлива.

Любимото Ви място, вкус, песен?
Любимото ми място е там, където са любимите ми хора. С мен ли са, всяко място ми е свидно и уютно. Обичам красивите възрожденски кътчета, с хубавите им къщи, с китни перденца. И натежалите от зеленина дворове с безкрайни летни вечери. С удоволствие меся и пека погачи, милинки, баници за доволно похапващата си челяд ,мъж и приятели.)) А любимите ми песнички май са детските.

Вашият поздрав към българските жени?
Често си припявам една  песничка, със златния текст на писателката Мая Дългъчева. Усмихнете се с мен и търсете хубавото в деня си. Има го. Понякога гледаме през него. И минаваме в следващия ден, без да сме го забелязали.

„Ти за доброто недей се оглежда,
в тебе е то, днес се казва надежда.
Утре навярно любов се нарича,
всъщност и много на радост прилича.
Колкото прошката то е голямо,
днес се нарича приятелско рамо,
утре прегръдка след зимата снежна,
всъщност и много прилича на нежност.