Някак се почувствах длъжна да напиша нещо по тази тема, защото виждам, че съществува масово объркване на двете понятия.
Подарък е, когато даваме нещо на някой друг и заедно с това прехвърляме и собствеността и отговорността му. Това е окончателно и завинаги. Според един тълковен речник подарък е „Предмет (или сума пари), който се дава на някого безвъзмездно като знак за обич, уважение и др.; дар.“
Заем е, когато даваме нещо на някой друг за определен период от време и при определени условия като му прехвърляме временно само отговорността върху това нещо и след което той е длъжен да ни го върне, тъй като то остава наша собственост. От същия тълковен речник заем е „Пари или вещи, които дадено лице получава или дава временно с определени условия за връщане“.
Мен са ме възпитали с поговорката – „Чуждо магаре и по средата на пътя да ти го поискат, трябва да го върнеш“. Да, така е, но само когато няма предварително установени условия за ползване, даване, срокове, заплащане и т. н.
От разговорите около мен, от темите за тренировки, не винаги се прави тази разлика. Често хората дават пари или вещи на заем, но не го споменават, „защото това се подразбира“. Не, не се подразбира – казва се. Изрично се споменават договорни условия ДОРИ И ПРИ БЛИЗКИ И РОДНИНСКИ ВРЪЗКИ и особено тогава. Предварителното изясняване ще спаси и вас и другите от двусмислия, неудобни ситуации, караници, раздели, разводи и т. н.
От друга страна, когато давате нещо в подарък – ОСВОБОДЕТЕ ГО или по точно ОСВОБОДЕТЕ СЕБЕ СИ ОТ ОТГОВОРНОСТТА на това нещо. Т. е. ако дадете сума или вещ в подарък не искайте непрекъснато отчет за това как се ползва и съхранява или не го надзиравайте (явно или тайно). То вече не е ваше. Дайте свобода на другата страна да го използва или не по свое собствено усмотрение.
Ако сте взели нещо в заем (предмет или пари) не очаквайте да ви го опростят, само за това, че вие не смятате да го върнете в срок или във вид, както е било предварително уговорено. Вие си оставате длъжник и трябва да заплатите санкциите. За това мислете и правете сметки преди да сте поискали и приели заема, преди да сте сключили сделката, а не когато вече е късно.
Ако все пак нещо се е случило и се е променило в условията имайте доблестта да информирате другата страна. Не чакайте да ви хванат „натясно“. Това само влошава положението и отношенията.
Ако вие сте даващият и другата страна не спазва условията на заема – напомнете й, реагирайте навреме без да изчаквате. Вижте в другата страна човек, който е способен да направи това, което се е задължил да направи. Вижте в него честен и достоен човек, който държи на думата си. Може би някаква разсеяност или неудобство му е попречило и да се окаже, че той ще ви бъде благодарен за напомнянето ви. Да продължавате да общувате все едно, че нищо не е станало е двуличие, лицемерие, обиждащо съмнение, което поставя началото на неразбирателство, натрупване на гняв, разваляне на отношенията.
Ако сте получили подарък или поне вие си мислите, че нещото е в подарък, проверете това. Попитайте и си изяснете случая. Това ще ви спести неудобство или още по-лошо разочарование.
Ако някой иска да ви даде подарък, а вие се колебаете дали да бъде под формата на заем или подарък, помислете си каква цена все пак трябва да заплатите (под формата на благодарности, зависимост, признание, комплименти, продължаване на връзката). Проверете дали ще се чувствате задължен, ако приемете. Ако е така, по-добре или се освободете от „съвестта си“ и приемете подаръка с отворено сърце, или просто откажете. Защото целта на един подарък е да ни радва, а не да се чувстваме зле или „завързани длъжници“.
Връщайте си заемите, спазвайте сроковете и условията, запознавайте се с тях предварително и точно (четете и малките букви), питайте за двусмислията, информирайте се при промяна, поддържайте чистота на отношенията си с даващия. Това ще ви освободи от много излишни товари, притеснения, обвинения, самообвинения, безпокойства, тревоги. Понякога нещата са много по-прости и лесни, когато ги кажем на глас.
Правете подаръци, но вложете в тях чувство, замисъл. Старайте се наистина да зарадвате човека, а не да постигнете някаква ваша тайна цел. Не „зацапвайте“ смисъла на подаръка, а той е да зарадва човека, на когото го давате.
Подаръкът не винаги трябва да бъде материален. Често добрата дума, вниманието, усмивката, времето прекарано с вас е по-ценно от някоя скъпа вещ.
Поставете по важност, човека, с когото общувате преди целта, която сте си поставили. Така ще постигате и целите си по-леко и приятно, а може би и... по-бързо. Знае ли някой? :)
* * *
Суеверия за подаръци
Данъчни облекчения за млади семейства, купили жилище на кредит