Спестовник или разсипник?

Спестовник или разсипник – каква личност да отгледаме?
Предполагам, че много родители размишляват над този въпрос и имат своята концепция и своята опитност. Ще бъде прекрасно да я споделим и да се поучим от грешките и да почерпим от идеите на другите.

Финансовите уроци са най-важни за оцеляването в този свят, но се оказва, че те не се преподават никъде другаде, освен в икономическите специалности.
А какво става с останалите 80% от човечеството? Остават икономически и финансово неграмотни и след време трудно попълват и данъчната си декларация. Може би това е търсена политика? Когато не разбираш от икономика, ставаш много лесно манипулируем.
Затова единствената отговорност по икономическото и финансово образование на децата към момента остава изцяло приоритет на родителите. Те са тези, на които им се пада честта да възпитат така децата си, че да не стават жертва на измами и манипулации – било то в чейнч-бюро, на улицата, от финансови пирамиди или от собственото им правителство.

Първо и най-важно още в ранна възраст, децата трябва да имат представа за стойността на парите и за какво служат те?

Независимо дали се чувстваме бедни или богати – децата трябва да знаят, че зад всеки един лев стои нечии труд. И този нечии труд трябва да бъде оценяван.

Още от малки децата трябва да могат да боравят грамотно с парите, с които разполагат като джобни. И тъй като темата е обширна, може да се спрем само на ученическите джобни.

Колко пари давате на детето и как според вас то ги управлява?

Страхувам се, че каквито навици си изградят децата в тези ранни години, такива им остават за цял живот.

Едни деца разпръскват всичките си джобни за шоколади, бонбони и всевъзможни дребни непотребни нещица.

Други първо хапват стабилно, пък после мислят за десерта.

Трети си ги пестят, за по-важни от тяхна гледна точка неща – като по-голяма играчка или други.

Четвърти никога не знаят къде какви пари имат и постоянно искат от другарчетата си на заем.

И това са в общи линии вариантите – от тези, които харчат само в краен случай, до другите, които колкото имат, толкова разпиляват и от малки се обучават в живот на кредит.

В тази връзка е добре да им обясним често използваните от големите думи – „приоритет“ – „Що е това приоритети?“ – че всеки трябва да харчи първо за по-важните неща, и после за маловажните.

Да, но изниква разминаването в представите за „Важните неща“ и тук е ролята на родителите да уеднаквят своите представи за важни неща с тези на децата, да разберат детските и да направят взаимен компромис.

Родителските приоритети са ясни – давам ти 3 лева днес и искам да не си гладен. Това за детето може да значи да изяде две пици, хотдог и шоколад, обяд в стола и спестени пари, посещение на сладкарницата или цял куп дъвчащи бонбони.

Едни родители ограничават детския избор и спестяват колебанията като дават точна сума 1.50 лв и казват например да си купиш пица или купон за стол. Както и да върти и суче ако спази точно заръката на мама, детето няма да разполага с никакви други пари. И респективно с никакъв избор. Е, избор винаги има – да гладува и да си спести левче; да набие някого и да му вземе парите; да открадне и т. н.

Други родители са прекалено щедри. Чувала съм и за 5-10 лева джобни за първокласник и детето се чувства като цар в училище. Може да си купи 10 пакетчета зрънчо и да спечели любовта на съучениците си, да се тъпче с шоколад и да си напълни чантата с всевъзможни неща, но накрая на деня да няма и стотинка. Много деца се забавляват с пазаруване.

Мисълта ми е, че независимо дали даваме на детето 1 лв или 10 лв, ако не поговорим с него за парите като за важни неща, ако не го научим да борави с тях, шансът да не може да се справя със собствените си финанси като порасне ще е голям. Това е дълъг процес, а пък резултатът от родителските усилия се разбира чак след години.

* * *

Модерни родители възпитават щастливи, а не удобни деца
Родители, пазете телефоните си от децата
Детето ти е страхотно! Ти не ставаш!
За възпитанието на детето според Махатма Ганди