Да се гневим, или да пием една студена вода?

Гневът, според Библията, е смъртен грях. А според психотерапевтите е психологическа отрова, която ни мори отвътре. Ако не излеем гнева си сме застрашени от всевъзможни видове депресии, нервни сривове и дори инфаркт. Да, но какво да правим? Как да заповядаме на себе си да не се ядосваме?

Хората от най-ранна възраст се гневят и ядосват, когато светът не е такъв, за какъвто са им го представяли или какъвто са си мислели, че трябва да бъде – с една дума реалност и очаквания се разминават.

Тази драма започва още при пеленачетата – когато мама се разсейва и не носи храната навреме или пък когато смята, че бебчо ще изчака още малко наакан, докато си приключи важния телефонен разговор и така нататък. И малките хора мразят да бъдат пренебрегвани, а нуждите им незачитани.

Имам чувството, че преди да слязат на земята, на всички бебета им наговарят куп лъжи относно земното им битие и всеки човек се ражда с презумпцията, че е изключително важна особа. Но често още с раждането някои се озовават я в кофата за боклук, я в обятията на нервна и стресирана майка. И разочарованията могат да започнат още от първата глътка въздух.

Как тогава стоически да не се гневим? Още повече, че от малки ни учат да не нараняваме другите, да се държим вежливо, да спазваме правилата и след това виждаме, че другите постоянно ни прецакват. Някой идиот с огромен джип минава и те изплисква с кал, без да му дреме. И всичката ти представа за толерантност и справедливост се разпилява на хиляди кални капки, обзема те справедлив, но безсилен гняв. За съжаление всеки от нас може да даде стотици примери от ежедневието, когато се отнасят с нас брутално несправедливо. И отгоре на всичко се появява някой флегматичен психолог, който ни повтаря монотонно как гневът разрушава собственото ни тяло. В случая се намираме в България и психологът не е сертифициран такъв, но е в лицето на някой загрижен колега, роднина или комшия. И сто процента е прав. Не бива да се ядосваме. Въпросът е как?

Трябва ли и ние да се превърнем в бездушни чудовища, като тези, които ни карат да се ядосваме или да бъдем съвършените непукисти, на които им е все тая накъде и как върви светът? Въпросът е какво ще стане, ако всеки отговаря на агресията с агресия или с примирение и в двата случая светът ще стане едно място, в което по-силният винаги печели. Дали бъдещето време е сполучливо? Като това си е било така откакто свят светува. И такива понятия като ред, законности и справедливост са само думи за политическа платформа. Иначе би било лесно, някой се отнася несправедливо с нас, ние без да се ядосваме, веднага сигнализираме на службите, които отговарят за това, те се справят с проблема, а ние спим спокойно като мирни граждани. Но уви, това са само добри пожелания. Другият начин е да пием една студена вода, да поемем дълбоко въздух и да си кажем, че Бог вижда и рано или късно ще въздаде справедливост, а дотогава мирно и кротко си страдаме, оставяйки всички да ни подритват и прецакват.

Оставяме темата отворена за всякакви изпитани методи за справяне с гнева и несправедливостите в този живот.

* * *

Есенната женска депресия
Как да избегнем стреса през есента?
Как да се справим със стреса при неуспех?
Да не се срамуваме от сълзите - плачът лекува