Прощалното писмо на Маркес
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...
Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.
реклама
На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръста на баща си, го пленява завинаги.
Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко, само когато трябва да му помогне да стане.
Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.
Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.
Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.
Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.
Коментар: Маркес, това е велик, мъдър, грандиозен,, титан на литературата! Той няма еталон... Той е единствен! Велик!
Ирена Иванова, 22 г.
Коментар: Това е моята философия на живот. Обичам ви! Особено теб, Любо...
Петя Гигова, 23 г.
Коментар: Най-нежното и прочувствено излияние, което съм чела някога... Винаги, когато го чета настръхвам. Чувствено, нежно, по детски чисто и непорочно. Напомнящо, приканващо... просто съкровено.
Александра Къкринска, 18 г.
Етикети:
Прощалното,
писмо,
Маркес
Коментари
47 коментара
Деница Димитрова, 27 г., Варна
Публикувано на 17.08.2010
Невероятно, велико, чувствено и незабравимо! Не съм чела нищо по- мъдро!
RENI, 21 г.
Публикувано на 10.06.2010
STRAHOTNO E NAISTINA NE SE ZNAE DALI 6TE IMA UTRE OBI4AI I GO KAZVAI I POKAZVAI POSTOQNNO DOKATO MOJE6
Силвия, 21 г., Варна
Публикувано на 05.03.2010
Съгласна съм с един от коментарите неможеш да правиш това, което е описано всеки ден, не можеш да живееш винаги за другите и да казваш само нещата които те искат да чуят. Но е много хубаво да четем такива "писма", за да ни ги напомнят и да ни карат да се замисляме колко е кратък живота и каквото и да чувстваме по добре да го споделяме("Никой няма да се сети за скритите ти мисли"), но моля ви не правете компромиси със себе си.
sedefche
Публикувано на 14.02.2010
интересното е че най-вече жените се впечатляват на това банална изтъркана история ако питате мен всичко написано в тази статия е пълна простотия човек никога не може да се държи така най-малкото другите ще го помислят за слаб а в днешно време това е недопостимо радвайте му се но всички знаеме че това не е реалноста няма и как да бъде
evelina
Публикувано на 11.01.2010
tova e istinata
ivan iordanov, 21 г.
Публикувано на 19.12.2009
tva e banalna fraza koeto go napisal
kakto kazaha na edin takuv komentar . 4ovek ne moje da bude sebesi ,ako ne odgovrq za sqka svoq stupka i to ,se odgovarq da je za elmentarnine6ta
kakto kazaha na edin takuv komentar . 4ovek ne moje da bude sebesi ,ako ne odgovrq za sqka svoq stupka i to ,se odgovarq da je za elmentarnine6ta
sonia boianova, 34 г., sofia
Публикувано на 18.12.2009
vsashnost ima li zna4enie -koi go e napisal.vajnoto e 4e e istinsko i veliko. Mai naistina horatata stanahme mnogo zlobni i nedover4ivi. Needeite taka molia vi.............TZENETE HUBAVITE NESHTA
коко
Публикувано на 19.11.2009
много хубаво жалко,че не е от Маркес
Анелия Торлакова, 32 г., Варна
Публикувано на 29.10.2009
Целувам те...с много обич!!!
veneta kostadinova, 27 г., loznica
Публикувано на 04.09.2009
МАРКЕС, НАИСТИНА Е ЧОВЕК НА КОГОТО ИМА ЗАЩО ДА МУ СЕ ВЪЗХИЩАВА МЕ,НО ЗАМИСЛЕТЕ СЕ ,КОЛКО МУ Е БИЛО ТРУДНО ДА ЖИВЕЕ ,СЛЕД КАТО Е ЗНАЕЛ ВСИЧКО ТОВА ,ЗА КОМЕНТАРА СИ СЪДЯ ПО СЕБЕ СИ.
Вили, 26 г., София
Публикувано на 25.08.2009
Всеки път,когато го чета,плача...невероятно е!
Димитър Божиков, 25 г., Sofia
Публикувано на 18.08.2009
СЪЖАЛЯВАМ ЧЕ ЩЕ ВИ РАЗОЧАРОВАМ--ТОЗИ ТЕКСТ НЕ Е ОТ МАРКЕС!!!
sonia
Публикувано на 25.06.2009
ne sam 4ela po trogatelno neshto
Магдаленчо Магдаленчов, 43 г., София
Публикувано на 11.04.2009
Не искам от него и минута в повече от това което ми е отредено. Маркес е готин, ама това са плагиатства. Няма такова нещо като ще обясня- няма. Просто казваш това което искаш да кажеш и правиш това което смяташ, че е правилно. Никога, ама никога на забравяй, че отговаряш за всяка своя дейност-добро, лошо, за благото на другите, за твоето собствено аз, за децата си, за родителите или за природата. Каквото и да сториш - обичаш, мразиш, безразличен си или просто имитираш другите - бъди готов да застанеш на крака и смело да защитаваш позицията си- който и да ти иска обосновка или обяснение. Бъди човек за да те виждат като човек, бъди любящ за да те обичат. Учи другите, но само на това, в което си убеден, че си най-добре подготвен. Иначе просто се учи от другите. Ние сме социални жевотни, но можем да бъдем и единаци, и лидери, и изпълнители и просто хора. Обичам човека, обичам и един специалин за мен човек, обичам и децата си тези които съм създал и тези които мисля да създам - но най-много обичам да разбирам живота на другите.......
Hristo Nikolov, 45 г., Silistra
Публикувано на 26.03.2009
neveroqtno e tova ,4uvstvam se jiv i okrilen.......
valentin damqnov, 32 г., Sofia
Публикувано на 26.03.2009
Specialno za Stanislava
Тихо ,тихо .Ще събудим мечтите.Тихо ,тихо да не ни разберат звездите .Но защо,нали тя е звезда ,нали тя е една от тях ,създадена да свети и озарява небето.
Ще ти разкажа приказка ,моята приказка.За него ,за нея ,за тях двамата .
Те се срещнаха ,случайно ,почти неочаквано ,но дали не се търсеха отдавна ,никой не знае или не си признават. И се отвори небето , онемя морето ,сльнцето сьщо изгря за тях и застана очакващо .Какво чакаше това сльнце – нали тя беше неговото сльнце.А се бяха чакали ,чакали ,чакали ,а като се намериха защо не се срещат ,пак никой не знае.
Той се беше отчаял от тьрсене ,но се надяваше да я срещне ,имаше всичко само не и нея ,вечно тьрсеше любовта на живота си .Някой му беше казал ,че любов няма, защо го нямаше този някой сега ,да му изкрещи ,че любов има ,че я е намерил. Друг му беше казал .че това само мечти ,а какво като бяха само мечти ,те си бяха неговите и никой не можеше да му ги отнеме.
Един ден те се срещнаха ,той спря ,тя спря ,целият свят затаи дьх ,бяха се тьрсели и сега се намериха ,на него му се подкосиха краката ,чак не му се вярваше ,че я вижда , но тя само се усмихна и каза - ти ме обичаш и аз те обичам ,но всичко друго е невъзможно ,ти си във твоят свят , а аз във моят .Но защо,попита я той ,вчера те срещнах и искам и утре да живея със теб.И тя тихо промълви –Живей днес ,защото вчера няма да се върне ,а утре може и да не дойде.И си продължи по своя път ,а той остана безмълвен ,но не се отчая ,продължаваше да я чака така ,както първия път когато му трепна сърцето за нея
Има ли любов ,няма ли ? Май и той се обърка ,но се надяваше и чакаше ,все някога ще я срещне, онази голямата ,вълнуващата и разтърсващата ЛЮБОВ.
А има ли любов? А ти вярваш ли в приказки?
МЕЧТИТЕ СА ЗА ТОВА ,ЗА ДА НЕ СЕ СБЪДВАТ .
Тихо ,тихо .Ще събудим мечтите.Тихо ,тихо да не ни разберат звездите .Но защо,нали тя е звезда ,нали тя е една от тях ,създадена да свети и озарява небето.
Ще ти разкажа приказка ,моята приказка.За него ,за нея ,за тях двамата .
Те се срещнаха ,случайно ,почти неочаквано ,но дали не се търсеха отдавна ,никой не знае или не си признават. И се отвори небето , онемя морето ,сльнцето сьщо изгря за тях и застана очакващо .Какво чакаше това сльнце – нали тя беше неговото сльнце.А се бяха чакали ,чакали ,чакали ,а като се намериха защо не се срещат ,пак никой не знае.
Той се беше отчаял от тьрсене ,но се надяваше да я срещне ,имаше всичко само не и нея ,вечно тьрсеше любовта на живота си .Някой му беше казал ,че любов няма, защо го нямаше този някой сега ,да му изкрещи ,че любов има ,че я е намерил. Друг му беше казал .че това само мечти ,а какво като бяха само мечти ,те си бяха неговите и никой не можеше да му ги отнеме.
Един ден те се срещнаха ,той спря ,тя спря ,целият свят затаи дьх ,бяха се тьрсели и сега се намериха ,на него му се подкосиха краката ,чак не му се вярваше ,че я вижда , но тя само се усмихна и каза - ти ме обичаш и аз те обичам ,но всичко друго е невъзможно ,ти си във твоят свят , а аз във моят .Но защо,попита я той ,вчера те срещнах и искам и утре да живея със теб.И тя тихо промълви –Живей днес ,защото вчера няма да се върне ,а утре може и да не дойде.И си продължи по своя път ,а той остана безмълвен ,но не се отчая ,продължаваше да я чака така ,както първия път когато му трепна сърцето за нея
Има ли любов ,няма ли ? Май и той се обърка ,но се надяваше и чакаше ,все някога ще я срещне, онази голямата ,вълнуващата и разтърсващата ЛЮБОВ.
А има ли любов? А ти вярваш ли в приказки?
МЕЧТИТЕ СА ЗА ТОВА ,ЗА ДА НЕ СЕ СБЪДВАТ .
valentin damqnov, 32 г., Sofiq
Публикувано на 26.03.2009
San4o usmihvai se pove4 ,molqte
Петя, 39 г., София
Публикувано на 22.03.2009
Написаното от един човек е осъществимо от хиляди други. Споделеното, ще породи размисъл в друг. В крайна сметка, всеки е мъдър в своя свят, през своята призма.
Но не мога да проумея защо написано от друг трябва да отключи човешкото в мен?! Не доумявам, как този, който се озърта, другият какво ще каже или помисли има смелото очакване да получи искреност и топлина?! Не разбирам, как хора претоварени от предрасъдъци, сковани в своята гордост и еснафски манталитет; същества, които през целият си живот се допитват до мисълта си кога е разрешено, дали е допустимо да изразяват човешкият си образ, вълнения и чувства могат да се понасят и мъдро да клатят глави?!
Може би много неща не мога да разбера, но се радвам, че съм ЧОВЕК освободен да тълкува живота и поведението си, свободно и необременено, идентично с прочетеното-написано от великата ръка на Маркес...
Недопустимо е да изискваш топлина, без да можеш ти самият да я разпръснеш край себе си!
Но не мога да проумея защо написано от друг трябва да отключи човешкото в мен?! Не доумявам, как този, който се озърта, другият какво ще каже или помисли има смелото очакване да получи искреност и топлина?! Не разбирам, как хора претоварени от предрасъдъци, сковани в своята гордост и еснафски манталитет; същества, които през целият си живот се допитват до мисълта си кога е разрешено, дали е допустимо да изразяват човешкият си образ, вълнения и чувства могат да се понасят и мъдро да клатят глави?!
Може би много неща не мога да разбера, но се радвам, че съм ЧОВЕК освободен да тълкува живота и поведението си, свободно и необременено, идентично с прочетеното-написано от великата ръка на Маркес...
Недопустимо е да изискваш топлина, без да можеш ти самият да я разпръснеш край себе си!
Йоана Ангелова, 17 г., Перник
Публикувано на 20.03.2009
Това е най-нежния,най-пленителния и най-истинския текст който някога съм чела.Тои достига до сарцата на хората и ги карта да бъдат по добри,да обичат и изразяват чувствата си.В него се говори за живота и за реалното,за това че днес е сега,а утре може изобщо да не доиде!Според мен просто е страхотен.
Bogdan V, 51 г., Stara Zagora
Публикувано на 16.03.2009
Ami tova e neshto naistina mnogo hubavo i na koeto nie horata trqbva da se obichame,uvajavame ,pomagame,a ne sas zloba da mislim kak i po kakv nachin da unishtojim drugia.Neka ne zabravqme,che idvame ot prastta i se vrashtame tam i che nikoi ne e zanesal tam,prosto ostava edno otnoshenie kam teb,nego blijnia.
Blagodarq na Neli Borisova che mi go dade da go procheta.
Blagodarq ti ot cqloto si sarce,Neli.
Blagodarq na Neli Borisova che mi go dade da go procheta.
Blagodarq ti ot cqloto si sarce,Neli.
Красимир Иванов, 22 г., Варна
Публикувано на 20.02.2009
На този свят му липсва духовност! Но защо ли е така? Може би не ни достига знанието за това кой сме и защо сме тук, или силата, волята да бъдем себе си! Понякога се замислям в какъв свят бихме могли да живеем- после поглеждам през прозореца или слушам новините по някой тел. канал! Жалко! А светът можеше да е друг! Единственото, което трябва да направите, е да спасите собствения си свят! Само така бихме могли да поправим и онзи другия, в който всички ние живеем.
sonia
Публикувано на 10.02.2009
niama takova-i s t in s k o
Стилян, 19 г., Благоевград
Публикувано на 07.02.2009
Наистина има какво да направим по въпроса....
sonia
Публикувано на 01.02.2009
unikalni sa i dvete markes i garlin.niama po to4ni istini za jivota
Петя Иванова, 23 г., Своге
Публикувано на 12.01.2009
Несъмнено е удостоен с Нобелова награда.Той е моят любим творец!Всяка сутрин се будя,четейки"13 фрази за живота"."За всичко,което се случва си има причина!"
катя зелямова, 40 г., бургас
Публикувано на 06.12.2008
ето още нещо което е също толкова истинско и хубаво
Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни! - Джордж ГАРЛИН
Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия - толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. Но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по¬вече, но научаваме по-малко. Планираме по¬вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни! - Джордж ГАРЛИН
Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин - известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия - толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. Но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по¬вече, но научаваме по-малко. Планираме по¬вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
preslava, 17 г.
Публикувано на 10.11.2008
Izlishni sa vsqkakvi dumi vuzhalqvashti Markes! Geniqlnostta na napisanoto e poweche ot ochevidna. Tova pismo e oda napisana vuv vuzhvala na jivota. Neopisuema vutrshna sila i bogata dushevnost se izkat za da vuzhvalqvash jivota vuv sveta koito jiveem. Svqt izpulnen s bolka stradanie razocharovaniq razbiti mechti inadejdi svqt vuv koito vseki den nqkoi si zadava vuprosa: "da budesh ili da ne budesh?" Markes otgovarq kategorichno i qsno.. DA BUDESH! Dano towa pismo pomogne i na drugi kakto pomogna na men..
точки, 47 г.
Публикувано на 04.11.2008
всичко това не е някакво чудо или велико прозрение, но този който го преживее се чувства наистина като докоснат от божествено сияние.Добре е човек да го осъзнае дори в последните дни на живота си, но още по-хубаво е да живее с това, да има сили да го преживява и пази.Щастлива съм че този живот ми даде възможност да усетя радостта да обичам и да имам сили да го споделя.Това наистина е дар от Вселената.Пожелавам го на всеки!
Eliza K, 18 г.
Публикувано на 29.08.2008
Ne6to Naistina Istinsko
Катя Василева, 42 г., Burgas
Публикувано на 28.08.2008
Гениално!Толкова истинско!И в същото време толкова лесно осъществимо!
Георги Иванов, 31 г., София
Публикувано на 28.08.2008
Гениален автор. Днес ще прегърна родителите си и ще им кажа колко ги обичам. Каква е ттази невидима преграда за най-хубавите ни чувства,... а лошите - колко лесно ги изказваме. Обичам те, Мишенце
BORYANA MARINOVA, 40 г., Sofia
Публикувано на 31.07.2008
KOLKO PREKRASNO BI BILO VSI4KI XORA DA GO PRO4ETAT I OSMISLIAT.NE6TO PROSTI4KO ZA NIAKOI I MNOGO VAJNO V JIVOTA NA DRUGI.OBI4AI I BADI OBI4AN OT LUBIMITE TI XORA!NEKA DOKAJEM,4E LUBOVTA 6TE SPASI SVETA!
lilia kuzmanova, 23 г., Pleven
Публикувано на 19.07.2008
vseki den go cheta,pone po edin put.Tova pismo izrazqva nai-istinskite neshta ot jivota!Zaburzanoto ni ejednevie...den sled den,i zabravqme da se zamislim za tezi neshta!To me vduhnovqva!Iskam i trqbva celiq svqt da go prochete i usmisli,da se subudi i si pripomni za cennostite koito biha ni napravili po-dobri edin kum drug!OBICHAM VI!
lilia kuzmanova, 23 г., pleven
Публикувано на 17.07.2008
BOJESTVENO!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Петрова
Публикувано на 10.07.2008
Какъв ли щеше да е коментарът на учениците,ако това беше задача за свободна интерпетация/вместо наизустения Йовков/
tanq dikova, 29 г., Burgas
Публикувано на 02.07.2008
Невероятно писмо!
Може би с това Маркес е искал да докосне
всяка частица от нас - нека бъдем по-добри,нека се обичаме,нека показваме обичта си.Та нали именно в това е смисълът на живота ни.
Може би с това Маркес е искал да докосне
всяка частица от нас - нека бъдем по-добри,нека се обичаме,нека показваме обичта си.Та нали именно в това е смисълът на живота ни.
Мария Вилхемова, 62 г., левски
Публикувано на 16.06.2008
това писмо ме разплака обичам Ви мои мили дечица от Левски и от канада
Акела, 16 г., Добрич
Публикувано на 23.05.2008
Нима има какво да кажем ,след почувстваното от Маркес в края на живота си? Не няма! Думите са излишни в този момент.Нека се замислим колко ,,много'' време обръщаме внимание на хората които ни обичат!Дали ние им даваме същата обич?
ganita ivanova, 42 г.
Публикувано на 06.04.2008
vsi4ko mnogo me vpe4atli!
sami savov, 18 г., sofia
Публикувано на 03.04.2008
Prosto nz nasulzih se dokato go 4etoh
Николай
Публикувано на 25.03.2008
In 2000, his impending death was incorrectly reported by Peruvian daily newspaper La República. The next day other newspapers republished his alleged farewell poem, "La Marioneta" but shortly afterwards García Márquez denied being the author of the poem which was determined to be the work of a Mexican ventriloquist.[36][37]
Maya
Публикувано на 18.03.2008
Това наистина е невероятно излияние, но негов автор не е Габриел Гарсия Маркес.
http://en.wikipedia.org/wiki/Gabriel_Garc%C3%ADa_M%C3%A1rquez
http://en.wikipedia.org/wiki/Gabriel_Garc%C3%ADa_M%C3%A1rquez
plamen , 23 г., plovdiv
Публикувано на 15.02.2008
na prav pogled prosto edno pismo.vednaj pro4ek go 4ovek razbira kakvo moje da ni napravi istinski 6taslivi,a imenno iskremost i liubob.
Борислав, 17 г.
Публикувано на 03.01.2008
Ние живеем в една прокълната земя сред самия ад, или както казват растафарите "Babylon Sistem". Малко са хората, които са успели да изразят чувствата си по този начин по който е успял и Маркес, колко години са нужни за това прозрение? Защо не се учим от вече прозрялите го хора? Защо родителите ни, близките ни, и всички останали хора на тази земя не ни помогнат да осъзнаем това нещо? Защо всички те тикат към материалното, не е ли то проклятието което ще съсипе човечеството? Аз твърдо заставам зад убежденията на Маркес, не само като идея и текст, а защото имам и лични причини за това. Докато четях това което е написал, открих себе си в думите му и в съгласие с растафарианството като начин на моя живот откривам спасението. Спасението, което едно модерно общество отхвърля и зачерква с голяма струя мастило. В сърцето на всеки човек тлее искрата, иската която Jah запалва в сърцата, нужно е просто да му подадеш ръка и да помогнеш тя да се превърне в огъня, който гори и никой, никога няма да може да угаси.
Нещата за които се боря са три Peace Love and Unity и ще съм благодарен на jah ако те царят в един днешен свят на маретията и материалните блага.
Jah gi fi di heart. Whem you'r good man he will be dear for you.
Peace \\//
Satta a Massa gana !!!
Нещата за които се боря са три Peace Love and Unity и ще съм благодарен на jah ако те царят в един днешен свят на маретията и материалните блага.
Jah gi fi di heart. Whem you'r good man he will be dear for you.
Peace \\//
Satta a Massa gana !!!
Елена Нинова, 39 г., София
Публикувано на 19.11.2007
Когато осъзнаем, че за всеки рано или късно няма да има утре светът ще стане по-добър и хората на земята ще се обичат повече.
Здравка Стоянова, 34 г., София
Публикувано на 16.11.2007
Не на всеки е дадено да изразява мислите и чувствата си така, че да докосне душите на хорта.Маркес е достигнал съвършенство в тази насока.
Валентина 38г.
Публикувано на 10.10.2007
Прочувствено,разтърсващо,неземно.
Обичам Ви хора.
Обичам Ви хора.
Реклама
Още от Той
Реклама
