Несправедливо обвинение

Случката става в едно основно училище. След голямото междучасие учениците от втори клас отиват в училищната лафка да си купят закуска. Понеже всички са гладни и става малка блъсканица, защото всеки се стреми да е пръв.

Някои от етажерките с лакомства са близо до децата. Неволно едно момченце сваля на земята едно шоколадово яйце с играчка. Но явно не му прави впечатление това, не го вдига и си тръгва. До него обаче е Ани, тя вдига яйцето да го върне на мястото му, като междувременно го разглежда.

В този момент я вижда „лошият чичко продавач“. Издърпва детето за ръка пред останалите и започва да й се кара и да крещи. (Явно изнервен от детския шум или някакви си негови причини.) Нарича я крадла, че сега ще си изпати, заплашва я, че ще я заведе направо в педагогическата стая, където ходят престъпниците.

Само да поясня: Ани е от добро семейство. Интелигентни родители с образование, морал, стабилни професии, които добре гледат и възпитават детето си, създават у него морални ценности, уважение към околните. Просто я възпитават да бъде един добър и достоен човек. И дума не може да става за неща от рода на кражби, престъпления, както я обвинява продавачът, или за нещо от този род.

След като я извежда пред целия клас и започва да я обижда, Ани се разплаква. Започва да обяснява, че само е искала да го разгледа и да го върне на мястото. Лошият продавач обаче си държи на неговото мнение, че тя е престъпница и какво се случвало с тях и т. н. Нейните съученици започват и те да му обясняват, че друг ученик е свалил яйцето, че Ани не би откраднала, че е искала само да го върне. Той не обръща внимание на думите им и продължава със заплахите. Заедно с Ани се разплакват и още няколко деца. Все пак са само на 8 години. И все пак са само деца, обвинени неоснователно в нещо, което не са извършили. Той дори и на тях се скарва, да не защитават и укриват белите на другите.

Ани започва да звъни по телефона на майка си и баща си. Открива баща си и продължавайки да плаче му разказва какво е станало, че са я обвинили в кражба, че не била престъпница, и че не иска да я водят в педагогическата стая при престъпниците. Той тръгва към училището. В този момент се обажда и майка й, започва да я успокоява, че не е такава, че нищо няма да й се случи, че е станало недоразумение.

Тя малко се успокоява, влизат в следващия час. Класната до този момент не е уведомена за станалото, защото е била за малко извън сградата.

Баща й отива в училището, обяснява на учителката, с която имат в момента учебен час за станалото и я извежда от час. Съучениците й и те все още разстроени от случката и неправдата, започват и на него да обясняват пак за обвиненията. Родителят заедно с Ани и още няколко деца (свидетели – сами предложили да отидат с тях), намират класната и слизат в лафката .

„Лошият чичко продавач“ явно вече поуспокоен ги посреща. Цялата случка се разказва от децата пред родителя на Ани и класната ръководителка.

Бащата се въздържа, нищо не казва, запазва самообладание и благоприличие, защото е възпитан, което някои родители не биха направили. След разговора с учителката и разстроените деца продавачът се смущава.

Извинява се на Ани, баща й, класната и другите разстроени ученици. Казва, че не е бил прав, реагирал е доста остро и прибързано, защото бил ядосан за нещо друго. Извинява се, че я е заплашвал.

Но Ани все още се притеснява и не иска да слиза в лафката, смущава се като се говори на тази тема в училище или в семейството, не иска нейни приятели да разбират за това.

В часа на класния ръководител, инцидентът също се обсъжда с учениците, но Ани все още не може да преодолее този „срам“.

В къщи родителите говорят с Ани, обсъждат проблема, те я успокояват, че тя не е виновна, че продавачът не е бил прав да я обвинява в кражба без да има доказателства. Казват й, че не бива да се плаши толкова лесно и да се предава, особено когато не е и виновна. Проблемът вече е изяснен и няма за какво да се притеснява. И не бива да се страхува да ходи в лафката при „проблемния“ продавач, а да върви с гордо вдигната глава, защото не е виновна.

Минава известно време преди Ани да слезе при „врага“, но тя все пак успява, благодарение на окуражаването и подкрепата на родителите си, учителката и съучениците си, които и за миг не са се усъмнили, че тя е способна да извърши такова „престъпление“.

Но съм сигурна, че тази случка ще запомни за цял живот, както тя така и родителите и съучениците й.

* * *

Участва в конкурса Ние възпитаваме децата, но и те нас