... Майка ми звънна, че идва за малко да ме види, когато у нас се вихреше купон. Не й казах„Недей!“, но се постарах да й покажа, че не е уцелила точния момент... След малко на вратата се почука. Майка ми. Влезе и веднага се запозна с всички. Мислех, че приятелите ми ще се нацупят, но бързо им стана симпатична с крехкото си нахалство. А когато извади бутилка Мерло с чаши и им наля, вече до един бяха нейни...
Аз я извиках отвън и й се скарах, че отново се опитва да се меси в живота ми... Тя не каза нищо. Разплака се. И си тръгна... Аз се върнах в стаята и с един от гостите ми се заговорихме за родители... Не бях права. Сгреших и го осъзнах. Искаше ми се да изкрещя„Мамо, прости ми!“, но нея я нямаше... Не знам кога спрях да се влюбвам в онези лошите типове, защото подсъзнателно знаех, че майка ми не би го одобрила, кога спрях да изхвърлям хартийки през прозореца, защото е грозно... Прекалено рано преминах в света на възрастните, още когато си стегнах саковете и се преместих да живея в големия град. Нямам вина, че толкова бързо пораснах. Нямам вина, че се научих да разчитам само на себе си. Но съм виновна... за държанието си към единствената жена, която ме обича искрено, чисто, истински... МАМА!
С мама вече си говорим като най-добри приятелки, включително и за мъже. Отивам при нея, сгушвам се и плача, когато някой ме е оставил... Нейната терапия е най-добрата. Тя сготвя нещо вкусно или прави чай. Необходима е само една нейна дума, за да ме накара да се почувствам прекрасно. Аз съм най-щастливата на света, защото обичам и съм истински обичана!
Това е за теб, МАМО!
* * *
Участва в конкурса Ние възпитаваме децата, но и те нас