В поредната хранителна измама хванаха производители на диетични хлябове, които лъжели в надписите на етикетите, сочи изследване на асоциация "Активни потребители".
В специализирана лаборатория във Варна са анализирани 12 марки диетичен хляб. Установено е, че върху етикета са посочени грешни стойности на калории, фибри, сол и захар. Числата не съответстват на реалното съдържание на продуктите, като са доста по-ниски. Почти няма разлика между "белия" и "черния" хляб, включително типов, ръжен, пълнозърнест и др.
Диетичните хлябове се консумират от хора, които искат да се хранят здравословно, но и хора със сериозни заболявания, за които е изключително важен съставът и точните калории на храната.
Според резултатите от изследването става ясно, че съдържанието на влакнини и фибри в диетичните хлябове е било само мит. То е било значително завишено на етикета в сравнение с реалното му съдържание и спрямо европейските стандарти. В анализираните продукти средното количество фибри е 1,02 г на 100 г хляб, докато при проведен подобен тест в Холандия е установеното съотношение е 5,1:100 г, т.е. близо пет пъти по-високо.
Българският хляб с най-високо установено съдържание на влакнини съдържа 3,18% фибри, което е доста по-малко от обявеното на етикета.
Лабораторните анализи са отчели и високо съдържание на остатъчна пепел в продуктите, което според специалистите може да се обясни с влагането на много сол и други добавки (например утайка от кафе), които обикновено целят да подобрят естетическия вид на хляба.
Като престъпление можем да определим факта, че най-високо съдържание на захари в теста е установено в хляб с надпис "за диабетици".
Количеството сол не е изписвано върху етикетите, защото производителите не са задължени, макар че това е една от най-важната съставка в диетичните хлябове. Човек не бива да консумира повече от 6 г сол на ден.
Тестовете на потребителските организации в Европа показват, че количеството сол в хляба в съответните страни е било чувствително намалено през последните години в резултат на настойчивите им кампании.
Голяма част от производителите изписват върху етикетите си и че фирмите им са сертифицирани по ISO - напр. 9001:2000. От "Активни потребители" подчертават, че това не е сертификация за качество на продуктите, а на производствения процес и вътрешно фирмената организация.
Според експертите поставянето на такива надписи не е разрешено дори от самия стандарт, защото създава подвеждащо впечатление у потребителите.
От министерството на земеделието и храните още миналата година отправиха апел към зърнопроизводителите да месят хляба от пшеница, а не от фуражна с прибавки на подобрители, което прави хлябът на производителя много по-евтин.
В съвпадение на разговорите за предстоящото до седмици поскъпване на хляба, разкритието, че ни лъжат и с качеството му, още повече ни безпокои. Освен това защо асоциация, а не министерството трябваше да направи тази проверка? Може би ще направят стандарт "Стара планина" и за хляба, освен за месото, сиренето и кашкавала. А като се замисля и бозата е пълна с какво ли не, така че май и там трябва да се намеси министър Найденов.
Вижте още:
Хлябът поскъпва първо с 5 %, а после с още
Ловят бременни с хляб за бременност
Какво ядете - масло или маргарин?