С дете в сладкарница

Не ви ли се струва, че малките квартални сладкарници поизчезнаха? Превърнаха се я в миризливи кафенета, я в долнопробни кръчмички, я в тото пунктове.
Няма вече къде да хапнеш толумбичка с боза, реване или най-обикновена бисквитена торта. Нещо малко, евтино и непретенциозно. Място, където да заведеш децата без притеснение.

Разбира се – сладкарници има на всевъзможни места, но под всевъзможни имена – дневен бар, бистро, виенски салон и т. н.
Доста натруфени, скъпи и като че ли не толкова приятелски настроени към малките деца.

Не може пътьом от детската или от училище ей така да се отбиеш във виенския салон на ъгъла и да хапнете набързо една тортичка със сокче.
Като се започне с чакането на сервитьор, което определено изнервя децата, а от там прогресивно изнервя и нас. Премине се през желанието на детето да отиде и да залепи носле на витрината с тортите, за да види по-добре лакомствата, което пък от своя страна привлича къде дружелюбни, къде недружелюбни погледи и реплики.
И не дай си Боже на детето съвсем да му писне и да реши да потича между масите или да лази по меките килими, да разлее сока или пък да омаже себе си и мебелите с крем...
Умножете това по няколко броя немирни малчугани и си представете какво се получава. Отвсякъде скъпите луксозни сладкарници ти казват – тук не е за малки деца. Това е място, където хората могат да си поговорят спокойно на чаша ароматно кафе и тежка шоколадова торта, която не се яде за пет минути.
С една дума – тук не е за майки с малки деца? А и цените не са като за малки деца, които ще изберат онази червената торта, която струва най-малко пет лева и когато я купиш, ще ти кажат например „не ми харесва онова там вътре“. Остава да я изядеш ти или да я оставиш почти непокътната. И да си тръгнете. Струва ли си?

Друг вариант – кварталното кафене. Да съчетаем кафето с приятелка с разходката. Но и тук не е без проблеми. Трябва да се търси място, което да не е одимено, да е по-просторно, да е по-чисто, пък и да има и нещо сладичко – като сме обещали, трябва да намерим. Въпросът е, че повечето малки кафенета предлагат всякакви видове опаковани бисквити, вафли и какво ли друго не, но не и обикновени пастички и петифури. А ако предлагат, то те са много малък асортимент и не винаги са достатъчно пресни.

Ето, виждате ли, че в големия град при наличието на толкова огромни Молове, заведения, детски клубчета и всякакви други бляскави неща, не е много лесно да заведеш децата на сладкарница, някъде ей така, неангажиращо на път за парка.
Може би по-евтино, по-спокойно и по-здравословно ще ни излезе да направим бисквитена торта, реване и кекс и да поиграем на сладкарница у дома.

* * *

Как магазините съблазняват децата
Игри за парти за 7-12-годишни деца