Забравих да бъда щастлива...

Винаги съм се заричала да си остана дете и никога да не се превръщам в скучните и безинтересни възрастни. Докато осъзнах, че без да искам съм пораснала... Когато бях дете всичко в този свят ме вълнуваше. Бях изпълнена с неподправено детско любопитство за света и за всичко в него. Впечатлявах се от малките неща, смеех се и плачех за незначителни открития, които преоткривах всеки ден. Първата ми любов беше нещо толкова силно, чисто и истинско... Колкото повече растяха годините ми, толкова повече претръпвах и спирах да се впечатлявам. Вече всяка постигната цел ми изглеждаше напълно безинтересна, все по-трудно ми е да се разплача и да се развълнувам. Превърнах се в това, от което най-много се страхувах – един пораснал човек. Някой, чието сърце малко по малко се вледенява, същество на което вече му е невъзможно да изпита трепетите на чистата детска любов... Единственото ми спасение е да преоткрия детето в мен, а пътят към него изглежда толкова дълъг. Искам да изкрещя на всички„Не пораствайте, събуждайки се сутрин не се превръщайте в едно безчувствено, отрупано с отговорности същество, забравило как да бъде щастливо!“
Едно пораснало момиче на 25

* * *

Участва в конкурса Ние възпитаваме децата, но и те нас