Сто майки и сто бащи

Дете съм. Виждам с очите си и разчитам на тях. Когато не разбирам – питам.
Въпросите ми често не получават отговор... Тогава надзъртам тук и там, навирам си носа, както се изразяват големите. Ама като не отговарят? Как да си обясниш защо на едни семейни снимки младоженците са мъж и жена, а другаде две прегърнати жени...
Аз не питам защо ядем на масата, понякога направо в леглото, ама това моля да не се разпространява!
Питам защо хората се женят, когато са еднакви. Жена с жена и мъж с мъж.
Моите майка и татко са разведени. Живея с мама.
Татко ми се обажда по телефона и ме взима всяка събота и неделя. Обзавел се е, така говори мама сърдито, с нова съпруга. Чудех се как да я наричам, докато тя ми помогна: „Казвай ми – Хей, момиче!“ Видя ми се дълго нейното име, но се засмях. Да не си разваляме отношенията още в началото. А и тя ми беше приготвила подарък за посрещането – комплект гримове с кукла, която да гримирам. Мога да се уча върху нея, преди да реша да се боядисвам.
Хубаво е да си дете в разделено семейство. Грижат се за теб двойно повече! Надпреварват се да ме питат какво искам за рождения ден, за новата година. Ваканциите ходя и на планина, и на море. И мама ми купува бански, и тати. Състезават се да ме обичат! Страхуват се да не се оплача от едните на другите. Кеф!
Баба ми се изказа грубо, според дядо, че ме „дундуркали и къде ще му излезе краят“. Не знам защо трябва да се говори за край. Но както книгите и филмите имат край, значи и моето „дундуркане“ ще свърши. Дотогава не отказвам нищо. Питат ли ме – не мълча, а им приготвям списък. Не им предоставям време да си правят нови деца и да ме оставят.
Чичо ми изпусна друга дума, напоследък я чух няколко пъти. Манипулация. „Тя ги манипулира, макар че едва ли знае какво значи, но вижда въздействието й“, изказа се чичо Бойко.
Мари от нашия клас ми се оплака, че вече е най-голямата от децата в къщи и откакто са станали три момичета, за нея почти нямат време. Измислили й даже задължение – да гледа сестричката си, седеммесечно бебе, по половин час на ден...
Друго мислех да ви разкажа. За Алена. Тя е с две майки. Двете живеят с нея. Правилно ме разбрахте. Те са от новия тип семейства – либерални... или нещо подобно. Не се хващайте за думата. Играем си с Алена и не ми е удобно да я питам как се живее с две майки накуп и как им вика: майко едно и майко две, или русата майка и рижавата майка. И дали не й се ще понякога да си завъди татко... Поне за разнообразие.
Много ми е приятно баща ми да ме хване за ръката. Някак си особено е... Мама говореше, че татко бил силен мъж. Сигурно това е – като ме хване – усещам, че е силен.

* * *

У нас идват само или предимно жени. Преди да тръгна на училище си представях, че светът се състои от жени. После видях, че не е точно така. Разни хора са. Открих и мъжете.
Имам си две майки. Мама Мая и мама Моник. Децата ми завиждат, защото когато викна: „Мамо“, и двете се обръщат. Обикновено и двете тичат към мен. Не винаги е така. Сигурно се разбират коя да се грижи днес повече за мен и коя повече утре.
Гледам ги как докосват ръцете си или как се прегръщат. Изглеждат красиви.
Веднъж, нахлувайки от терасата в стаята, ги заварих да се целуват. Не знам защо мама Мая се изчерви, а мама Моник стана и ме попита вода ли искам или съм гладна. Не разбрах дали бях направила някаква беля... Те не ми казаха. Те ми показаха, че нещо сгреших. Не попитах. Чаках да ми обяснят. А може би не забелязаха моето стъписване. Вече бях гледала по телевизията, че се галят и целуват мъж и жена...
Чудно! Явно се целуват кой с когото иска! Сега до теб е жена – целуваш се с нея. Има мъж – с него. Няма правила. Не знам дали мога да се целувам с Дорис, която ми подарява всеки ден шоколадов бонбон или с Марио, който ми отстъпва реда си на пързалката... И с двамата сигурно може. Целувка за бонбона. Целувка за пързалката.
След филма с мъжа и жената, дето се разсъбличаха и целуваха, ми се прииска да видя продължението на вечерта на моите майки през ключалката. Нямам разрешение да отивам в спалнята им. Само в краен случай и то първо да почукам.
Броях от едно до сто и се питах да отида ли да надзъртам, или не... Помислих си, че ще видя много целувки, но ако видя и странни неща... Ще се изплаша и ще отворя вратата без да съм почукала.
Искам да съм добро момиче. Избрах да не надничам. Поне не тази вечер и през седмицата. Затова мама Мая и мама Моник ми повтарят, че съм разумното им детенце.
Тръгнах на училище и на втората година едно от по-големите момчета ме бутна към оградата и изкрещя: „Ето я тази! С двете майки! Някои си нямат и една, а тя цели две!“ Другите се захилиха и ме отминаха. Заплаках. Учителката ми дойде отнякъде и събра момчетата.
– Къде е вашата толерантност? Нали говорим да се уважаваме и да бъдем внимателни. Ние сме различни.
– Хората са различни на цвят – защити се този, който ме бутна.
– Абе, в нашето училище сме повечето бели...
– Различни са по националност... По религия... – чух още гласове, но не и кой говори, защото погледът ми беше замръзнал в червените ми обувки с черни връзки.
– Е, вече знаете, че и членовете на семействата са съставени по различни начини – завърши учителката. Поне искаше да приключи. Мернах я, че си погледна телефона.
– Защо аз имам баща и майка, а тя няма баща? На негово място – пак майка? – нахалстваше моят нахалник.
– Абе... бащите са свършили – хихикането идваше отзад. Дорева ми се наново. Тъкмо бях спряла и смятах, че се приключи и ще отида до тоалетната.
– Кой го каза? – учителката ми заприлича на една от вещиците, нарисувани в книгата за магии, която ми подариха приятелки на мама Мая. – Кой беше? Защо се крие? Нали си говорим... няма да пиша забележки...
Изотзад се показа Ахмед. Той е само с майка. И четирима братя. И сестри, ама не знам колко са... Майка му е вдовица.
– Аз, госпожо, го казах. Мъчно ми е без баща ми. А майка няма много време за нас... та си мислих как хич няма да е лошо да си имам две майки! – спря се за миг и се чудеше дали да каже още едно изречение. Накрая му дойде кураж и изрече на един дъх: – Не дават ли поне едната майка на заем за няколко дни... Останалите ми братчета са по-малки от мен и майка ми не стига до мен. Кара ме да се правя на татко...

* * *

Майка ми се муси и сутрин, и вечер. На обяд не се виждаме. Иначе и на обяд щях да си заслужа порция мърморене. А при татко не е така. Той май не ми обръща внимание, но за мен е добре дошло.
– Татко, купи ми...
– Купувам ти го!
– Пускаш ли ме довечера да...
– Разрешавам ти.
До безкрайност. Неговият начин на говорене с мен е същия. Каквото и да го попитам – позволено ми е.
– Мечта!
– Да, изглежда мечта! Веднъж, на шега, попитах: „Тати, може ли да оставя ваната да прелее и да направя море из къщата...“ Той веднага отговори с „Да“. Не ме чува. Вижда, че си отварям устата и че тонът ми е въпросителен, и бърза да каже нещо от рода на: „Може!“ Готин е, но когато съм с него, той не е с мен... Може да е с всеки друг. Ама нали съм единствената му дъщеря!
– Е, по-добре е, отколкото да ти казват все „не“ и наказанието да те чака с нетърпение.
– Баща ми е като запис! Лентата се върти и повтаря „Да“, „Става“, „Разрешавам“ и понякога „Обичам те!“

* * *

– Защо плачеш, Алена?
– Майките ми ще се разделят...
– Майките не са ли по-отговорни? Нали имат теб, защо не мислят как детето им ще страда...
– Заради друга жена е!
– Не използват ли тази причина мъжете за развод?
– Не знам. Живея с майки. Нямам опит...
– Ама и те ще се разделят?
– Да. Мама Моник е влюбена.
– Те се влюбват още?
– Защо си учудена?
– Те на колко години са?
– Мама Моник навърши през март 35.
– Толкова стара и се влюбва?!
– Спореха на вечеря и само това чух. Счупих чинията, те млъкнаха. Продължиха, но тихо.
– Аз си представях, че се влюбваш веднъж, най-много два пъти... Но да се влюбиш на 35? А дали е влюбена?
– ...
– Дали е влюбена в мъж?
– Не, пак в жена. Те са женско общество. Мъже не се допускат...
– Не се ядосвай! Ще се сдобиеш с нова майка... И тя ще се опитва да те спечели с внимание...
– Те първо ще се развеждат, а после дали и кога ще дойде новата майка...
– Ти си щастливка!
– И кое ми е щастливостта?
– Брой! Като се разведат сегашните ти майки и се оженят наново – ще имаш четири майки!
– Стоножка ли ще ставам? Както е тръгнало – четири майки, осем майки...
– Сто накрая! Я не плачи! Ще си имаш майка във всеки район на света!