Богдана Карадочева: Бъдете мъжки момичета и никога не падайте на колене

Ако има статистика и класация, Богдана Карадочева сигурно ще бъде българската певица с най-много хитове. Заедно със Стефан Димитров – дует на сцената и в живота, са изпели безброй песни, превърнали се в шлагери. Сред най-любимите на публиката са „Безнадежден случай“, „Остаряваме бавно“, „Следобедна песничка“, „Иване, Иване“, „Дано, дано“ и още много, много други. Както тя самата каза, текстовете на песните й са градски, делнични и сигурно затова толкова близки до хората. Това, заедно със запомнящата се мелодия, прави песните й хитове.

Поводът да се срещна с Богдана Карадочева беше второто за София представяне на книгата й „Богдана Карадочева и на 20, и на 30 x 2", организирано от „Литературна гостоприемница“ на Надежда Захариева. Премиерата на мемоарите беше в препълнения от почитатели салон на Пиано бар в Столична библиотека. Ето какво сподели Богдана за читателите на Az-jenata.bg.

Каква е Богдана Карадочева на 20 и на 30 x 2?
Същата, каквато беше и на 18. Както казваше моята баба, променя се черупката на човека, но акълът остава същия.

Какво е музиката за Вас?
Много трудно мога да го кажа с думи. Тя е моят живот, свят, всичко.

Има ли нещо, което не написахте в книгата?
Много неща съм пропуснала, но връщане назад няма. Сигурно човек трябва да пише бавно и много да мисли, а аз я написах на бърза ръка. Аз съм си такава – ако нещо не стане веднага, не става изобщо.

Има ли носталгия между страниците?
По какво да има – по младостта е смешно да тъгуваш. Разбира се, хубаво е да си млад, но духът ми е млад и вървя напред, пък каквото Бог е решил.

Има ли Ваши приятели, колеги, които са се обидили, че не са описани в книгата?
В книгата ми са хората, които са ми били най-близки, с които и минал животът ми. Не мога да правя споменик с всички, които познавам.

Имате ли любима песен?
Не. Имам над 500 песни, записани и изпети. По време на работата върху песента и на записите всяка съм обичала, за всяка съм се трудила еднакво. Има някои песни, които не обичам, но любима нямам.

Имате внук. Каква баба сте?
Любяща. Умирам за него.

За кого написахте книгата?
За себе си, за сина ми и един ден за моя внук – да знаят все пак коя е майка им и баба им.

Какво Ви радва и какво Ви тревожи днес?
Радват ме много неща: животът, събуждането сутрин, слънцето, вярата в Бог – знам, че го има. Тревожи ме бездуховността и материалният свят, в които живеем.

Въпреки това оптимистка ли сте, че ще преборим духовната криза?
Аз съм родена оптимистка, но днес много се безпокоя. Например голите снимки, които се появяват във вестниците. Дори в Швеция, страната на сексуалната революция, такива снимки се продават само зад черни витрини, където децата не могат да ги видят. Страхувам се за децата, не за себе си.

Търсят ли Ви млади изпълнители за съвети?
Не. Ние едно време търсехме и винаги седяхме до по-възрастните музиканти и певци, защото ни беше интересно да ни разказват. Младите днес са капсулирани, говорят за възраст и години. За мен няма възраст, има можене и неможене. Много пъти съм давала примера с любимия ми Шалрл Азнавур, който е на 87 години. Всяка година прави по 20 концерта при претъпкани с млади хора зали.  Ние, българите, сме обременени с комплекси. Мислим си, че като си млад, си талантлив. Но само да си млад не стига.

Какво ще пожелаете на българските жени, наскоро беше 8-ми март?
За мен празникът на майката не е 8-ми март, а Благовещение, когато Богородица получава благата вест, че ще роди Божия син. А 8-ми март е за купон.
Желая на българските жени да са здрави и усмихнати и както пея в моята песен да са „мъжки момичета и ние никога не падаме на колене“.

Чуйте Златните песни на Богдана Карадочева.