Много майки ни пишат за консултация как да постъпят – налага им се да излизат, а децата им са малки. Това често се случва особено в по-големия град, където баба и дядо не са наблизо и е трудно да помагат, а родителите работят и са достатъчно заети и с голямо темпо, за да успяват с всички задачи.
Ето и отговори на нашата анкета „Кога оставихте детето си за първи път само у дома“?
В. П., майка на Лора на 15 години
„Съвсем сама – чак 5-ти клас, преди това имаше баба да се грижи за нея след/преди училище. Тя го прие нормално, даже се радваше, че ще е самостоятелна, въпреки че за мен беше много притеснително.“
В. Г., майка на Сашко на 9 години
„Като бебе може да съм го оставяла сам докато спи, да напазарувам например и да не е разбирал. Като по-голям пак по същата причина, като съм му обяснявала, че ще се върна бързо. Приема се спокойно, но после ми се казва – много се забави:)“
И. Л., майка на Надя на 12 години
„Сигурно е било на 6 години и то за да отида до съседния магазин – не повече от 30 минути. За по-дълго отсъствие от няколко часа сигурно в 1 клас. Но непрекъснато държахме контакт по мобилния телефон. Не си спомням как го е приела, по природа е притеснителна и може би затова често ми звънеше по телефона да ме пита кога ще се прибера. Мисля, че в по-ранна възраст от 6 години детето не бива да остава само дълго време. Психологически не е подготвено за това. 1-ви клас е някаква условна граница, макар че детето още не е пораснало тогава.“
Прочетете още: