Д-р Елка Кралева: Наука се прави с пари и с подкрепата на политиците

Д-р Елка Кралева работи в института по Биоразнообразие и биологични изследвания на БАН. В последните 2 години от кариерата си се занимава изцяло с екологични проекти, най-вече финансирани по 7-а рамкова програма на ЕС. През януари 2011 г. д-р Елка Кралева спечели стипендиантска програма на L`Oreal и Юнеско „За жените в науката“. Проектът й е свързан с изучаване и мониторинг на екологични матрици, най-вече в различни води, почви, седименти и органична материя, изследване на тежки метали и органични замърсители от рода на пестициди, полициклични ароматни въглеводороди и хлор съдържащи съединения. Ето какво още разказа тя за Az-jenata.bg:

Откога започна интересът Ви към науката?
Винаги съм била отлична ученичка, но не съм живяла с мечтата да се занимавам с наука. Завърших химия, екологията също ме вълнуваше. Бях учителка в Златоград, живеехме спокойно, но покрай промените през 1999 г. реших, че искам да започна нещо ново в живота си. Кандидатствах за докторант в БАН, бях приета и неусетно науката ме погълна.

Изненада ли ви фактът, че получихте стипендията „За жените в науката“?
Много приятно ме изненада. В рамките на 3 дни подготвих и подадох документите за кандидатстване. Стипендията (парите) идва много навреме, когато най-много се нуждая от тях. С тяхна помощ ще закупя апарат, с който да продължа изследванията си.

Трудно ли се прави наука в България?
В България наука, политика и пари са в три различни посоки. Трудно е, защото науката означава пари, и това трябва да го разбере българският политик. Ако искаме да имаме българска наука, да сме интересни, модерни, да представяме резултати, с които да привличаме съдействие от европейска сцена и да сме адекватни на световната сцена, се #нуждаем от много добре финансирани научни проекти. Това за мен е трети спечелен проект в последните 3 години. Българската наука ще има повече успехи, ако се даде малко по-голям финансов тласък на науката. Имаме добре подготвени кадри, но за съжаление много наши колеги вече заминаха да работят в чужбина. Напуснаха заради това, че е много трудно да работиш, да си „загубил“ последните 5-8 години от живота си, отдавайки ги на изследвания и наука, да получаваш за това 350 лева, и да знаеш, че вкъщи те очаква семейство, което разчита на теб. Въпреки, че когато човек започне да се занимава с наука, някак си забравяш за заплатата. Решаваш, че имаш цел и се бориш само за нея.

Много се говори за диоксина като замърсител? Какво представлява той?
Това е един от тежките органични замърсители, които за съжаление се натрупват и попадат в различни екологични матрици. Чрез техниката, която ще бъде закупена по спечеления от мен проект, ще можем да правим много добри анализи с възпроизводими резултати, които да бъдат използвани след това от Министерство на екологията или за един по-краен мониторинг – за екологична оценка на ситуацията в България.
Диоксинът е токсичен елемент, който идва от пестицидите, от фуража, от изкуствените торове. Той има различен етап на разграждане в зависимост от това в каква екологична матрица е попаднал – вода, почва, растение и т. н. Разпада се на различни токсични вещества и е един от причинителите на рака.
У нас лабораториите могат да изследват за диоксин. Днес проблемът е по-скоро в съхранението на такъв тип торове, за да не попада диоксинът в подпочвени води или в почви и седименти и оттам – в организмите.

Занимавайки се с екология, оптимистка ли сте за екологичното бъдеще на планетата ни?
Смятам, че всичко е политика. Въпросът до голяма степен би се решил, ако имахме възможността производственият процес напълно да се контролира от самото му начало до крайния потребител и обратно по цялата екологична верига. Тогава замърсяването ще бъде в рамките на допустимите норми.

Как съчетавате ролята на майка с кариера в науката?
Наистина тук е моментът да кажа, че от всички най-много искам да благодаря на съпруга ми, който през тези цели 9 години е плътно до мен и подкрепя всяка една моя стъпка. Той е човекът, който осигурява финансите за семейството, докато аз развивам кариера. За съжаление в България ситуацията е такава. Имах възможността да работя в чужбина и видях, че там забравяш за пари и правиш наука, докато тук не е така.
За мен никога не е било проблем да кажа на съпруга ми „Имам спечелена стипендия, заминавам за 1 година в Италия“. Той ми казва: „Браво! Радвам се за теб!". Виждам сълзи в очите му, но виждам и неговата подкрепа. Той поема детето, аз заминавам.

Какво бихте пожелали на жените в България?
Да се чувстват истински жени! Да бъдат обичани, защото това дава крила и много сили и не на последно място – да служат за пример на децата си!