Получихме коментара по-долу, та решихме да го публикуваме като отделна статия, защото, дежурният по коментарите има какво да каже по това:
Преди около 20 години, когато детето ми беше в детска градина, пак така си беше всяко лято. Веднъж нямаше как, взех детето с мене в завода. Работех в едно помещение на една не съвсем безопасна машина с пневматични ножове, в същото помещение имаше и други, още по-опасни машини. Нямаше как, седнах пред машината и на едното коляно детето, на другото работата, пред мене пневматичните ножове.
Видя ме началничката ми, г-жа Сергиева, та не издържа, взе детето да го разнася, докато аз работя. Добре, че ми беше кротко. А после се наложи да ида и да се запиша в тефтера на секретарката с 20 лева на заем, защото нямах и стотинка, а ни бавеха мизерните заплати. Директорът раздаваше тия 20 лева заем, до заплата, да изкараме някак.
Силно се надявам след 20 години нещата да са не съвсем същите. Ето и коментара, анонимен е, което също говори много:
Една жена
Жалко е, че нещата са толкова несправедливи спрямо децата!!!
Отново и отново, за пореден път на прага на ужасяващото лято ... Градината затваря! А сега накъде?
Писна ми от ужаса, който всяко лято трябва да изживяват децата!
Писна ми!
Е няма такава държава... която толкова да мрази децата си!
Тук е останал „кофти материал“, който се вмирисва още повече...