Оксана Данаилова: С три деца се чувствам по-богата

Оксана Данаилова е много интересен човек – занимава се със семейството си, но и с благотворителност. Създава красота наоколо си и е неотменно усмихната и чаровна! Опитва се да запази и пренесе руските традиции и в България. Майка е на три деца и не престава да е оптимист! Този разговор с Оксана е специално за читателките на Az-jenata.bg.

Оксана, как е да си майка на три деца?
Прекрасно е да си майка на три деца! Аз имам две момичета на 10 и 13 г. и едно момче на 6 г. Когато забременях за първи път, си помислих какво чудо на природата е дадено да изпитаме на нас, жените... От момиче се превръщаш в майка... Поемаш в ръце твоето крехко бебе и вече не може да мислиш само за себе си, създал си нов живот и си отговорен за него! Когато родих второто и третото си дете, станах може би по-богата... Имах вече три чифта голи петички, които да целувам сутрин в топлото легло; три чифта любопитни очички, които да попиват всяка моя дума и жест; три чифта ръчички, които да ме гушкат силно-силно...

Разкажете ни за дарителската инициатива, която организирахте наскоро?
От една година членувам в Българския Форум за Тоше Проески, на името на един забележителен поп-изпълнител, който загива на 26 г. в нелепа автомобилна катастрофа през 2007 г. Освен с музиката си обаче, той привлича с харизматичната си личност и с огромната благотворителна дейност, която е развивал приживе. Много млади хора се учат от него на хуманност, доброта и взаимопомощ, без да очакват нещо в замяна. Той просто трогна сърцата ни и ни събра заедно да вършим добри дела. След неговата смърт се основава международен фен-клуб, в който членуват хиляди хора от седем балкански държави – България, Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватска, Черна гора и Словения. Всяка година от м. октомври до м. април се провеждат благотворителни акции, които се наричат „Тошин мост на любовта“, като всяка държава има определен месец за своята акция, а всички други държави се включват със средства и подкрепа на инициативите. Българският форум проведе вече четвърта година своята акция в края на март – началото на април, като освен международната помощ тази година измислихме да направим първата по рода си във Фейсбук благотворителна акция МАРТЕНИЧКИ. Тази акция стартира рано – в края на януари, и успя да набере голям интерес както в България, така и в други страни. Седем момичета, членки на форума, се заехме с бяла и червена прежда да изработим ръчно традиционни мартенички. Като едно от момичетата, което живее в Америка, ги разпространява сред свои близки, съседи и познати. Без да очакваме, постигнахме неподозиран успех, и ще направим дарение в Дом за деца, лишени от родителска грижа „Слънце“ в гр. Каспичан и Дом за възрастни хора в гр. Шумен. Уникалното нещо при нашия форум е, че сме събрани ентусиасти от различни места и между нас цари пълно доверие, общуваме само по интернет и Скайп, събираме се на живо, когато правим благотворителни акции, като тогава емоциите са невероятно силни. Ние не правим само дарение, ние отделяме от времето си и вниманието си, за да гушнем всички тези дечица или нуждаещи се, да попеем и да си направим един празник заедно. Като после не ги забравяме, а изпращаме картички за всеки празник, като се виждаме на Коледа или както сега, отидохме по места във всички домове, в които сме помагали, да вържем мартенички. Във Фейсбук с мен се свърза една майка от Русия. След като разбра за благотворителната инициатива, тя си поръча мартенички от мен, които ще занесе на дечица в близката болница в Москва. Получих съобщение от нея, че е разпечатала карта на България и заедно с дъщеричката е забила българското знаменце в точката на град Благоевград, и когато занесат мартеничките на дечицата, ще им обяснят откъде идват те...

И за мартениците, и други неща, които изработвате? Как намирате време и за това?
Аз работя почасово и помагам в семейната ни фирма. Времето през деня ми е заето и с водене и прибиране на децата от училищни, предучилищни и други занимания, като рисуване, гимнастика, музика и т. н. Живеем заедно с моите свекър и свекърва в къща в покрайнините на града и имаме голям двор със зеленчукова и цветна градина, които се стараем да поддържаме заедно. Често на нашия етаж, където сме ние с децата, не може да се стъпи на пода от разхвърляни играчки, рисунки и роботи, но поне един ден от седмицата децата си разпределят задачите и ми помагат в домакинската работа. Момичетата ми са големи, помагат ми и в готвенето, гладенето, простирането. Така че ми остава свободно време, което предпочитам да запълня с творчество, отколкото с мързеливо гледане на сериали... Рисувам и плета – вече два пъти участвам в националния конкурс за плетива и печеля награди с мои плетени произведения, които сама измислям. А вечер успявам и да общувам виртуално в интернет с приятелите ми по света.

Най-важното, на което искате да научите децата си?
Да уважават родителите си, да знаят нашите традиции и обичаи, да са честни и добри. Но най-вече искам да успея да им подскажа къде е тяхната сила и те сами да намерят своя път в живота, да направят своите грешки и да се поучат от тях. Аз нямам амбиции те да станат непременно лекари, адвокати или учители. Всеки от тях е различен и затова искам просто да са здрави и да намерят своето щастие и смисъл в живота.

Кое цените най-много в България и българите?
В България ценя най-много природата – красива през всичките четири сезона и историята – толкова богата и древна. В българите ценя умението им да оцеляват при всякакви трудности и от нищо да направят нещо. Познавам много млади българи, които са преуспели в България и навсякъде по света и се гордеят, че са българи!

Любима ваша рецепта, която бихте споделили с нашите читателки?
Всеки в нашето семейство има свое любимо ястие, в което присъстват продукти от бабината градина, но най-любима за мен е баницата с лапад, която правя на всички празници, и която винаги се хапва с апетит.

Пожеланието Ви за българската жена?
Да се поглежда с усмивка в огледалото преди да излезе навън и да зарежда с оптимизъм всички около себе си! Да бъде по-търпелива и ако е майка, да отделя повече внимание на децата си и да включва по-често бащата във възпитанието им! Защото децата са нашето бъдеще!