Разговарям с химика Божидар Стефанов за съотношението цена – качество на кремовете за лице.
Винаги ли цената на кремовете за лице определя качеството им?
В козметичната индустрия, както и във фармацията днес са малко фирмите, които наистина правят козметика и съответно лекарства. Дори големите компании поръчват необходимите вещества и производството се свежда до забъркване на формулировките и опаковане. Цената, разбира се, определя качеството. Разбира се, ако си купим по-скъпа козметика, би следвало да очакваме съставките й да са по-качествени, с по-висока чистота и т. н.
Еднакво ефикасни ли са антиейдж кремовете от 5 лв. и от 50 лв.?
Много кремове, като например анти-ейджинг кремовете обещават най-разни чудеса, които на практика не са научно доказани. Например кремовете с колаген, който всъщност няма как да проникне в кожата и не би следвало да има някакъв ефект (всъщност на всичкото отгоре обикновено той е с животински произход). Има различни опити да се сравняват кремове с различни цени и различни обещания, но най-общо за анти-ейджинг кремовете фактът е, че в много случаи един евтин, но добър хидратантен крем върши същата работа като скъпите кремове против стареене.
Друго интересно нещо са кремовете с антиоксиданти. Правени са опити по химически път да се определи антиоксидантното действие на различни кремове и излиза, че най-елементарните такива, просто с витамин C, са също толкова, че дори и по-ефективни от скъпите. Причината е, че когато се сложат много различни антиоксиданти в един крем, те обикновено не работят толкова ефективно.
Как работят кремовете против стареене на кожата?
На първо място хидратират кожата. За това се грижат различни молекули, които задържат вода като хиалуроновата киселина. Вторият основен фактор за стареенето на кожата е вредата от слънцето, затова те често съдържат и UV филтри, за да я ограничат. Другата им идея е да спомогнат на увредената кожа да се възстановява, но там малко са научно доказаните съставки. Може би една от най-известните е епидермалният растежен фактор, който всъщност е откритие на медицината – дори носи Нобелова награда на откривателя си през 1986 г. и първо се е ползвал само в медицината. Друга такава, доказала се в клинични изследвания съставка, е третиноинът – братовчед на витамин A, който се ползва в медицинските кремове срещу изгаряне.
Кое е най-важното действие на един крем за лице?
Много от антиейджинг кремовете разчитат и на пилинг ефектът. Идеята е, че най-външният слой на кожата, вроговеният слой, се състои от мъртви клетки. Пилинг ефектът ги отстранява, като разгражда колагена, лепилото което ги свързва, и част от тях се излющват, откривайки по-свежа кожа отдолу. Колагенът се разгражда от киселини и затова в кремовете намират място алфа и бета хидрокси киселини (пример за такива са лимонената и салициловата киселини), които са слаби. Извън тях професионалният пилинг има още две степени, при които се ползват познатите на химиците фенол и хлорооцетна киселина (за дълбок пилинг, която е доста силна киселина, между другото).
Как действат нощните кремове?
Интересно е да се каже, че всъщност процесът на разграждане на колагена, освен за красива кожа е важен и за една кулинарна задача – омекотяването на пържолите при мариноване. Затова обикновено маринатите се подкиселяват с оцет, кетчуп или лимонен сок, които съдържат същите тези плодови алфа киселини, които могат да се срещнат и в кремовете. т. е., на шега казано анти-ейджинг кремовете мариноват кожата.
Знаем, че консервантите в козметиката могат да вредят на здравето ни. С какво могат да бъдат заменени?
Консервантите са едни от страховитите съединения, които могат да се срещнат по етикетите, но въпреки това са важни. За съжаление на определена цена – например парабените се ползват широко, но за тях се предполага, че вредят на кожата, особено в комбинация с излагане на слънце. Друг пример е DMDM хидантоинът, който е от типа консерванти, действащи като се разпадат до формалдехид (основната съставка на формалина), който действа ефективно, но е причина номер 1 за контактен дерматит в страни, например в САЩ. Нанотехнолозите са измислили алтернатива на консервантите. Става дума за сребърните наночастици – те действат много успешно срещу бактериите и е клинично доказано, че не вредят на кожните клетки и не се натрупват в кожата. Много учени са публикували свои изследвания, доказващи това твърдение. В момента се мисли как това откритие да се използва в хранителната индустрия за направата на антибактериални опаковки. За целта сребърните частици се вкарват в хартия и по този начин действат антибактериално, без да трябва да попадат в самата храна.
Още за Божидар Стефанов:
Божидар следва магистърска програма по нанотехнологии в Софийския университет и е един от най-опитните комуникатори на науката у нас. Освен множество други постижения, той е финалист на конкурса Лаборатория за слава FameLab 2009 г. Поводът за срещата ми с него е провелото се през февруари „Научно кафене“ (Cafe Scientifique), на тема „Молекула красота“.
Прочетете още: