Синдромът на отличниците

В сезона на абитуриентите се фокусираме върху прическите, роклите, колите, бижутата и разбира се съпровождащата всичко това чалга. Инфантилното броене до 13 и ... знаете тази история. Живеем в тази действителност.

Хладнокръвният анализ показва, че да завършиш средно образование в България не е геройство. Така че целият този абитуриентски цирк е излишен. И все пак хората го приемат като повод да „изпратят“ децата си в реалния живот. Там, където повечето от тях вече никога няма да бъдат отличници. А истинските отличници ще трябва да започнат да учат всичко от начало.

Критериите се снижават, оценките девалвират и всичко това възпитава в децата грешната представа за превъзходство над останалите.

Отличниците са свикнали нещата да им се получават по-лесно. Още от малки децата биват разделяни на можещи и неможещи и учителите трудно прехвърлят някого от едната в другата група. Така децата, възпитани да бъдат отличници, се справят все по-добре с все по-малко усилия. И в крайна сметка губят страстта и стремежа към нови умения и не търсят възможност да се изправят пред все по-трудни изпитания.

В бизнеса, а и в живота обаче никой не толерира тези, които се скатават. Не може все да търсиш на баницата мекото и на работата лекото. За това често в компаниите доминират по-амбициозни и търсещи развитие хора, които не се страхуват или срамуват от това, търсят, питат, опитват и ... дори да грешат. Те рядко са били пълни отличници в училище, че даже и в университета.

В съзнанието на отличниците дотолкова е впит страх от провал, че те мразят риска. Оценката е по-важна за тях от полученото знание и предизвикателството.

Проучване на Harward Business Review сред 600 млади специалисти завършва с леко шокиращ резултат. Повечето от тях предпочитат да вършат правилно грешните неща, отколкото да сгрешат докато правят правилните. Този стремеж за самосъхранение на егото обаче никога не е в полза на компаниите.

Нашето средно образование произвежда по калъп хиляди отличници. Без особено солидни знания и без абсолютно никакви практически умения. Това не е толкова страшно. Важно е да се намерят хора (първо в университета, после и в бизнеса), които да научат тези отличници как да напуснат своята зона на комфорт и да продължат да търсят и развиват нови знания и умения. Да не се притесняват, че могат да сгрешат.

Поговорката е ясна No pain – no gain. (Без болка няма победа.) :)

А ако детето Ви не е пълен отличник, не се притеснявайте. Вероятно това ще му помогне да се реализира по-добре!

Прочетете още:

• Къса или дълга абитуриентска рокля?
• Учениците в България четат и осмислят трудно
• Мода за абитуриенти 2011
• Диляна Ценова: Трябва да уважаваме своите ученици
• Абитуриентски рокли 2011