Писна ми

Синдромът на отличниците

19.05.2011г. / 11 25ч.
Аз жената
Синдромът на отличниците

В сезона на абитуриентите се фокусираме върху прическите, роклите, колите, бижутата и разбира се съпровождащата всичко това чалга. Инфантилното броене до 13 и ... знаете тази история. Живеем в тази действителност.

Хладнокръвният анализ показва, че да завършиш средно образование в България не е геройство. Така че целият този абитуриентски цирк е излишен. И все пак хората го приемат като повод да „изпратят“ децата си в реалния живот. Там, където повечето от тях вече никога няма да бъдат отличници. А истинските отличници ще трябва да започнат да учат всичко от начало.

Критериите се снижават, оценките девалвират и всичко това възпитава в децата грешната представа за превъзходство над останалите.

Отличниците са свикнали нещата да им се получават по-лесно. Още от малки децата биват разделяни на можещи и неможещи и учителите трудно прехвърлят някого от едната в другата група. Така децата, възпитани да бъдат отличници, се справят все по-добре с все по-малко усилия. И в крайна сметка губят страстта и стремежа към нови умения и не търсят възможност да се изправят пред все по-трудни изпитания.

В бизнеса, а и в живота обаче никой не толерира тези, които се скатават. Не може все да търсиш на баницата мекото и на работата лекото. За това често в компаниите доминират по-амбициозни и търсещи развитие хора, които не се страхуват или срамуват от това, търсят, питат, опитват и ... дори да грешат. Те рядко са били пълни отличници в училище, че даже и в университета.

В съзнанието на отличниците дотолкова е впит страх от провал, че те мразят риска. Оценката е по-важна за тях от полученото знание и предизвикателството.

Проучване на Harward Business Review сред 600 млади специалисти завършва с леко шокиращ резултат. Повечето от тях предпочитат да вършат правилно грешните неща, отколкото да сгрешат докато правят правилните. Този стремеж за самосъхранение на егото обаче никога не е в полза на компаниите.

Нашето средно образование произвежда по калъп хиляди отличници. Без особено солидни знания и без абсолютно никакви практически умения. Това не е толкова страшно. Важно е да се намерят хора (първо в университета, после и в бизнеса), които да научат тези отличници как да напуснат своята зона на комфорт и да продължат да търсят и развиват нови знания и умения. Да не се притесняват, че могат да сгрешат.

Поговорката е ясна No pain – no gain. (Без болка няма победа.) :)

А ако детето Ви не е пълен отличник, не се притеснявайте. Вероятно това ще му помогне да се реализира по-добре!

Прочетете още:

Коментирай
2 rate up comment 0 rate down comment
Елия ( преди 11 години )
Абсолютна истина! Това го виждам на практика с няколко завършили висше образование младежи преди 1-2 години.Не се бях замислила за този аспект, сигурно точно това е причината за различната им реализация в професията.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
0 rate up comment 1 rate down comment
аха:) ( преди 11 години )
Ей изясни ми се вече всичко! Това било то - затова масово се вълнуват от силиконки ивече и двойки не ги стряскат. Чакат просто да завършат училище хората, за да блеснат с трудолюбие, че шефа да ги оцени:)) Е има и обяснение по-близко до ума (прощавайте за израза - явно в днешно време думата "ум" е ***, освен ако не се употребява като синоним на интригантство, манипулативност и нагаждачество!) Та не Ви ли е хрумвало, че *** шеф ще предпочете некъдърни и неспособни да станат кадърни служители пред такива, които откровено го превъзхождат?! Единствено не разбирам защо, ако човек очевидно някак се е издигнал, продължава да има комплекси, че не е бил отличник, че да се налага медиите да утешават такива като него. Има там една така наречена Харта за правата на човека, където пише: "Ценни сме, защото сме различни". И това се отнася за абсолютно всеки един човек на земята.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар