Проф. Толя Стоицова: 24 май е един от най-светлите български празници

По случай 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, специално за аудиторията на Az-jenata.bg ви представяме ексклузивно интервю с проф. Толя Стоицова.

Толя Стоицова е професор по социална и медийна психология в НБУ, Департамент „Масови комуникации“. Тя е доктор на психологичните науки. Завършила е Английската гимназия в София, след това в Софийски университет специалност „Психология“ и „Английска филология“. Дълги години е научен сътрудник в Института по психология към БАН. Там защитава и двете си дисертации, като първата е свързана с невербалните форми на комуникация. Големият й докторат е насочен към изучаване на медийната комуникация и по-специално отразяването на насилието от медиите. И в академията, и в НБУ проф. Стоицова е заемала управленски длъжности. В БАН е била научен секретар, заместник- директор и главен редактор на сп. „Психологични изследвания“. В НБУ – ръководител на департамент „Масови комуникации“, заместник-ректор по международната дейност и PR.
Изследователската й дейност включва участието в множество проекти – на национално и международно равнище като безспорен успех е спечелването на грант за изследователска дейност от фондация „Фулбрайт“ в калифорнийския университет „Санта Барбара“ (2008-2009). Ръководител е на десетки дипломанти и на 5 успешно защитили докторанти, един от които е чужденец. Проф. Стоицова има над 120 научни публикации, 5 от които монографии на български език.
В момента проф. Толя Стоицова е директор на магистърска програма в НБУ по „Международна комуникация“, която се осъществява в консорциум „Хофстеде“, обединяващ 5 европейски университета. Проф. Толя Стоицова е един от националните болонски съветници, представящи България в европейското пространство за висше образование. Участва в европейски проект COST Action 0801, изучаващ позитивните последици от новите комуникационни технологии, както и негативите – по-специално справянето с т. нар. кибертормоз на подрастващи.

Какво за вас е 24 май? С какви спомени свързвате този светъл празник?
24 май за мен е един чудесен български празник и аз много го обичам. Асоциациите ми са две. Първата, с ученическите ми години, когато 24 май беше един неповторим празник – с манифестации, представления и други събития. Тогава почти професионално се занимавах с музика и спорт и бях ангажирана с няколко участия едновременно. Струваше ми много усилия и стрес, но бях щастлива! Втората ми асоциация е когато вече бях изследовател, участвах в международни научни форуми и с гордост непрекъснато обяснявах на чужденците, че кирилицата е създадена от българи, а не от руснаци, нищо, че и те пишат на нея, и че 24 май е един от най-светлите български празници!

Как протича един Ваш ден? Кои са основните проблеми и предизвикателства, които срещате по време на работа?
Сигурно на читателите би им се сторил прозаичен един мой ден, затова няма да го описвам в подробности. Няколко неща са съществени за мен. Най-важното е, че работя много, работохолик съм и не бих казала, че това е за хвалене. Щом се вижда краят на някоя от задачите ми, започвам нови, поне още две. Иначе все обещавам на близките си, че следващият семестър ще се опитам да работя по-малко. Но досега това не се е случило. Според мен най-важното в работата е съчетаването на различни дейности. Днес да си добър само в едно и само него да правиш изобщо не е достатъчно, бих казала – прекалено лесно е. Затова се опитвам да съчетавам всичките си дейности и ангажименти всекидневно, при това – на ниво. Опитвам се да бъда добър преподавател, за всяка лекция се готвя; добър изследовател – много обичам изследванията, а не просто само да чета, анализирам и да критикувам другите учени; искам да имам данни от собствени проучвания; добър ръководител на докторанти и дипломанти – занимавам се сериозно с тях; добра майка и баба – не ме бива много в готвенето, но се старая; добра дъщеря – родителите ми са живи, дано още дълго да са здрави – за мен бяха и си остават за пример. Баща ми беше отличен журналист, майка ми – отличен лекар. Те отвориха за мен света и аз им подражавам. Оставям читателите да проявят фантазия как се съчетават всички тези ангажименти – не е лесно, но пък е невероятно интересно – скука няма, нито време за клюки или интриги.

Какво ви носи ежедневният контакт с млади хора в университета – разочарование или оптимизъм?
О, разбира се, че оптимизъм! И много повече. Както обичам да казвам на приятелите си, когато закъсам душевно, а това се случва на всеки, аз нямам нужда от психотерапевти, защото си имам студенти. Те са моите спасители. Когато съм сред тях, забравям всякакви душевни и физически болки. Обичам младите хора, а те ми отвръщат със същото. Какво повече може да иска човек?
Разбира се, че и сред студентите има т. нар. „случайни минувачи“. И какво от това? Навсякъде ги има. Важното е, че във всяка студентска група има интелигентни, мотивирани, чувствителни и добри млади хора. Работата с тях е огромно удоволствие. Оптимизмът, който свързвам с тях, е че докато има такива надарени млади хора, ще има и България.

Как съчетавате личния живот с професионалния? Къде е балансът?
Почти отговорих на този въпрос – не е лесно, но пък е интересно. Балансът е у самия човек – да знае да пренарежда приоритетите си. Когато ще предавам книга за печат, забравям за готвенето. Когато децата ми или съпругът ми имат проблеми, ставам майка и подкрепяща съпруга и забавям темпото на научните изследвания. Балансът, за който Вие питате, според мен е следствие от умението да бъдеш гъвкав в днешното сложно, разнообразно и забързано всекидневие.

Ощетена ли е по някакъв начин българката днес? Как може тя да има повече самочувствие?
Според мен българката не е ощетена. Даже обратното – като че ли съвременните млади хора по-добре разпределят помежду си грижите в семейството. А българката винаги е имала възможност за реализация не само като домакиня, но и като професионалист. Струва ми се, че за моето поколение патриархатът беше по-силно изразен. Когато бях по-млада, се опитвах да се оплача от много работа в семейството и института (работех в БАН), а мъжът ми казваше: „Да, така е, не е лесно да си изследовател и майка, ама затова за вас се пишат стихове. А за татковците – не“. И аз спирах да се оплаквам (смее се). Българката трябва да има самочувствие. Просто трябва да се замисли – че е красива, умна, мотивирана за работа и за създаване на семейство. Това е толкова много!

Имате ли любимо място, където мечтаете да отидете? И кои са Вашите хобита?
Ако искам да бъда по-богата, то е, за да имам свободата да отида на различни места на планетата! Много са – например, искам да видя китайската стена; да се запозная с Япония, какви изключителни хора са японците, ами Африка – никога не съм ходила там. Бих се върнала отново и там, където съм била и имам чудесни спомени – в Съединените щати, например – в Калифорния, в Санта Барбара и в Лос Анжелис, където бях стипендиант на Фулбрайт, защо и да не поиграя на слот машините в Лас Вегас, или да погледам пак Цирк Дьо Солей!
Хобитата ми са три и са много стари, в целия си съзнателен живот съм ги имала. Едно от тях е Музиката, с главно „М“ – от операта, играла съм още от дете в различни оперни спектакли детски роли – до съвременната музика от различни жанрове. Другото ми хоби са спортът и танците – като млада бях част от тях, майстор на спорта съм, сега обичам да ги гледам и много се вълнувам! Третото ми хоби е четенето – синовете ми понякога с обич ме иронизират, че чета всичко наред, достатъчно е да видя, че е текст. Мъка ми е, като гледам, че днес много хора като правят ремонт изхвърлят личните си библиотеки, защото книгите събирали прах. Аз пък не мога да си представя моя дом без книги и без поне една библиотека.

На този празник не мога да не Ви попитам дали не подготвяте нова книга, с която да зарадвате нашата аудитория? И коя е вашата любима книга?
А, не казвам, искам да е изненада! Само ще спомена, че подготвям две книги. Една на английски език, за пресата в междукултурен план и една на български език – за гражданското общество у нас. И не се притеснявам, че едната е на чужд език – у нас много хора знаят и ползват езици. Никога не съм подценявала българската аудитория в това отношение. По-конкретните неща, нека станат ясни след като книгите се появят на пазара.
Имам толкова много любими книги – нека спомена, че обичам и приказки. Не мога да посоча само една любима книга.

Пожеланието Ви към българските жени по случай 24 май?
Скъпи българки, уважаеми дами, бъдете себе си – всичко е въпрос на силен дух! Не се отказвайте, следвайте собствените си идеали и мечти и ще успеете! Бъдете прекрасни – и животът ви ще стане прекрасен, оглеждайки се във вас!

Прочетете още:

• 24 май – стихотворение
• Св. св. равноапостоли Кирил и Методий
• Детето и книжката