Свободно време

Баскетбол след работа

02.06.2011г. / 15 36ч.

Вергиния Генова

Как ви звучи баскетбол след работа? Един час след работа да поскачате на близкото баскетболно игрище? Зависи от фирмата и от запалянковците в нея – близкото игрище може да се окаже футболното, тенис корта или пък нещо друго. Важното е да е свързано с движение. Защото мястото за своеобразно сплотяване на колектива може да е и близката бирария. Както се казва обаче едното не пречи на другото.

Може първо топка, после бира.
Чудех се колко от колегите в една фирма практикуват заедно някакъв вид спорт след работно време? Ето още едно социологическо проучване, което би трябвало да се направи!
Безспорно, спортувайки заедно хората се опознават и сприятеляват, но какво се случва с колегите, които по една или друга причина не могат да участват в този тип мероприятия?
Дали са изолирани от колектива? Дали има деление на стари и млади, ангажирани и неангажирани и т. н.? Защото на една майка, колкото и да й се иска да тича след топката, след работа, трябва да стяга маратонките и да спринтира до детската градина или до училище да прибира детето...
Може би мениджърите са тези, които трябва да мислят, освен за всичко друго и за сработването на колектива.
Факт е обаче, че хубавото време отваря офисите и ни предизвиква да излезем навън – стимулира ни да свършим работата по-бързо и да излезем заедно в парка. Ако можехме да се скатаем с удоволствие щяхме да го направим, ако не можем обаче просто трупаме негативна енергия и малко по малко озлобление към нашите работодатели.
Би било прекрасно, ако и мениджърите мислят по въпроса! Един или два дни в седмицата да организират работата, така че да има час или час и половина за масов спорт. Всички заедно! Всички навън! Би могло да се избере такъв вид спорт, в който да се включат максимално много хора от офиса. От една страна така ще спестят пари за скъпи тиймбилдинги и сплотяването на колектива ще стане от само себе си, от друга никой няма да се чувства изолиран, защото след работа е ангажиран с други житейски дела.
Ех, мечти... ех...