Семейство

С дете на работа

08.06.2011г. / 14 27ч.

Вергиния Генова

Толкова дълго чаканата лятна ваканция започна!
Радост за децата и голяма въпросителна за родителите.
Как да осигурят на любимците си още едно незабравимо синьо лято?
Проблемът е обикновено кой ще забавлява по-малките деца и как при по-големите да се канализира енергията им в правилна посока?
Ако няма кой да се занимава постоянно с детето, често ни се налага да избираме – да ги оставим срещу 10-20 лева в така наречените летни училища, школи, занимални, работилници и прочие или да ги водим с нас на работа?
В тези летни школи обикновено е много весело, много забавно, но отново сме ангажирани да ги заведем и съответно да ги вземем от там и съответно да закъсняваме за работа и да си тръгваме по-рано (ако имаме стандартно работно време от 9 до 17 ч.). Наистина има забавачки, които работят от 8 до 18 часа, но има и такива, които свършват в 14 или 16 ч. и трябва да се съобразяваме с работното им време.

А ако решим да ги вземем с нас на работа трябва да преценим дали спестяването на тази сума няма да ни излезе доста по-солено.

Да се случи някаква злополука на работното място.
Ако работата ни е свързана с боравене с опасни предмети или с опасни химикали, въобще не бива да ни хрумва да помъкваме детето из цеховете, лабораториите и струговете. Всяка друга алтернатива е по-добра. Е, това разбира се го казваме, да не ни обвинят в подстрекателство към немарливост от страна на родителите, иначе както се казва „Баба знае и 2 и 200”. Няма да са първите нито последните български деца, които да са израснали в кухнята на някой ресторант или измежду шевните машини.

Да ни уволнят от работа.
Това също е една не малка и много реална опасност. Може да не се случи на мига, но при първото съкращение ще си отидете като не много благонадежден кадър, защото е ясно, че или си мъкнете детето на работа с вас или закъснявате с оправдание, че сте го завели на някакво мероприятие и респективно си тръгвате по-рано пак защото и детските школи си имат работно време.
Децата внасят разнообразие и колорит в офиса – атмосферата, но и разконцентрират. Половината от колегите къде от възхита, къде от любезност, къде от лицемерие се втурват да предлагат бонбончета, шоколадчета, флумастери и дори преотстъпват компютъра за забавление на малчуганите.
Но ако не сте шефът на фирмата, не рискувайте да си водите детето на работа. Или поне не всеки ден.
Особено ако знаете, че шефът няма да погледне на това с добро око, а колегите ще ви одумват.

Иначе при добро желание, по-големите фирми спокойно могат да отделят една стая и няколко човека от персонала да се занимават с децата. Да не говорим, че могат да си наемат и професионален учител, който да развежда и забавлява децата им. Би било прекрасно, но в България не се практикува.

А и не е зле вместо да мислят как да съкратят лятната ваканция на децата, да се помисли за повече платен отпуск на работещите родители, например.
Не може постоянно да се изнасят статистически данни как се топим като нация, как застаряваме и как видимо оглупяваме, а да не се направи един малък жест към родителите или поне към онези, които сами отглеждат децата си.
Защото доста по-лесно е ако има налице двама отговорни родители + 4 загрижени прародители (баби и дядовци) и още по-добре + няколко любящи лели, вуйчовци, тетинчовци и прочие роднини, тогава няма да има проблем лятото да е и 5 месеца. Даже може да има обидени роднини, че децата не са намерили време да погостуват и на тях.

И всъщност този така наречен малък жест към родителите няма да ощети никого, защото, ако някой си правеше труда да види как се отглеждат децата, щеше да е наясно, че на родителите им се налага да бягат от работа, да се скатават и да прибягват към всякакви изтъркани ученически номера, плюс подмазвания на прекия началник или колеги да ги покриват и т. н. само и само хем да не загубят работата си, хем да отгледат децата си. Доста унизително, ако питате мен, но е една напълно реална българска практика. А на онези родители, които не си позволяват подобни шикалкавения и проявяват съвестност на работното място, техните деца пък са ощетени по един или друг начин. И после – българските деца били невъзпитани и неграмотни. Не може хем вълкът да е сит, хем агнето цяло; хем родителите да са по 16 часа на работното си място; хем да имат здрава връзка с децата си. Хем да имат много пари, за да подсигурят прилично бъдеще, хем да прекарват много време с децата. А може би е възможно? Дори в България?

Прочетете още: