На 0-1 години – Не бива да изпускаме децата от поглед. Най-много да ги оставим сами в другата стая и то с подслушвателно устройство – бебефон. Колко е облекчен животът на съвременните техномайки! Да не се лъжем обаче, защото и днес много от българските деца се отглеждат като преди един два века, къде поради безпаричие, къде поради немарливост и незаинтересованост. Но дори да си много съвестна и грижовна, не си многоръкия Шива и не се съмнявам, че понякога на много майки им се налага да оставят за малко децата сами, докато свършат нещо спешно набързо.
На 1-3 години – Вече трябва да сме обезопасили добре къщата и влезли в добра спортна форма. И да не изпускаме мъничетата от очи, защото имат невероятни хрумвания. Е затова са измислени кошарките – остава само да ги приучим да се занимават тихо и кротко вътре.
На 5-6 години – Зависи от темперамента и личностното развитие на децата. Едни могат сами да се заиграват с часове и дори да не забележат, че сте излезли на пазар, докато други са като малки любвеобилни кученца, които постоянно се мотаят в краката.
На 7-8 години – Децата могат да се оставят спокойно известно време сами у дома, без да се притеснявате. Не бива да ги оставяте обаче за цял или половин ден. Не е добра идея да ги оставяте сами да пишат домашни, да претоплят храна и да се чувстват като малките домакини на къщата.
На 9-11 години – Можем да ги оставяме дори по половин ден сами. Добра идея е да им даваме списък със задачи за деня – лесно изпълними, за да не се мотаят безцелно и да се залепят пред телевизора или компютъра.
На 12-15 години – На тази възраст са вече доста самостоятелни и можете да ги оставяте и по цял ден сами у дома. Въпросът е колко доверие сме изградили до този момент и дали има защо да се притесняваме, че ще вършат нередни и опасни неща. На този етап са много важни приятелите.
На 16-17 години – Могат да остават сами и през нощта. Те ще се справят прекрасно и без вас, проблемът е дали вие ще бъдете спокойни и като се върнете ще намерите къщата в същия вид, в който сте я оставили. И разбира се да намерите децата живи и здрави.
На 18 години – Децата вече могат да полетят сами далече извън дома и ние не би трябвало да ги спираме. Дали ще успеят в летенето, зависи от това колко добре сме ги възпитали дотогава и какви основи сме положили.
Пожелавам на всички родители независимо от това кога децата им отлетят от дома винаги с желание да се връщат и да запазят любовта и семейната топлина завинаги.
И една забележка, ако позволите – тези съвети не важат за хора, живеещи в Щатите и други подобни страни, където не бива да оставят децата си и за минутка сами до много късна възраст, защото се преследва от закона и децата могат да бъдат отнети. В България дори да има такива закони сме много далеч от изпълнението им и на живеещите тук не бива да се обяснява, че понякога така се налага. И докато в другите страни се препоръчва задължително детегледачка, тук в много домакинства такъв вариант въобще не се и обмисля. Законът трябва да е в сърцето, а не спотаен зад пердето на скучаещата и завистлива съседка.
Така че ни трябва много повече изобретателност, за да можем хем да отгледаме здрави и отговорни деца, хем да не ги излагаме на опасности. Българките определено го умеем и можем да дадем много ценни съвети. Нали?
Прочетете още: