Деца под тригодишна възраст не трябва да се настаняват в домове

УНИЦЕФ настоява правителствата в Централна и Източна Европа и Централна Азия да прекратят настаняването на деца под 3-годишна възраст, включително деца с увреждания, в институционална грижа.

Докладът на УНИЦЕФ, „У дома или в дом?“ отчита, че промяната, в резултат на реформите на системите за грижи за деца през последните двадесет години не е голяма и е време да се сложи край на практиката на настаняване на деца в държавни сиропиталища. Настаняването в условията на институционална грижа на деца под тригодишна възраст трябва да бъде ограничено до краткосрочна спешна мярка или планирано настаняване за не повече от шест месеца, и то само като краен вариант, когато е абсолютно необходимо и е в най-добрия интерес на детето. Регионалният доклад „У дома или в дом“ беше представен на 28 юни 2011 в Европейския парламент.

Най-новите изследвания за въздействието на институционалната грижа върху детското развитие, както и международните и европейски стандарти, свързани с алтернативната грижа за децата, обосновават включването с приоритет на малките деца при разработването на политики и услуги, както и насочването на бюджетни средства.

Ситуацията в България
България има най-висок в региона дял бебета, настанени в дом (956 на 100 000 деца между 0-3 г. за 2007 г.). Правителството предприема сериозни действия, за да осъществи процеса на деинституционализация в България, но са нужни допълнителни усилия за подкрепа на семействата и децата в най-ранна детска възраст.

Време е системата да се реформира сега и веднъж завинаги!

Пътят напред. Пет основни препоръки:

• Подходящ бюджет за подкрепа на уязвими семейства чрез разработването на подходящи мерки и услуги в семейна среда;
• Насочване на ресурси, като се дава приоритет на развитието на подходящи местни услуги, които дават възможност за алтернативни решения за децата до тригодишна възраст, със специално внимание към потребностите на децата с увреждания;
• Законодателни промени, които да ограничат като краен вариант и да поставят строги изисквания към настаняването в институционална грижа на децата до тригодишна възраст;
• Изграждане на капацитет и стандарти за работа на персонала на родилните отделения и педиатричните болници, така че да подкрепят родителите на новородени с увреждания и родителите от най-уязвимите групи, за да не се насърчава институционализацията;
• Партньорство с медиите и гражданското общество за насърчаване на социалното приобщаване на децата, лишени от родителска грижа и децата с увреждания.

Ситуацията в Централна и Източна Европа и Общността на независимите държави (ЦИЕ/ОНД)
ЦИЕ/ОНД има най-високото в света равнище на деца, които растат в условията на формална алтернативна грижа: 1,3 милиона деца или повече от едно на всеки 100 деца. Броят на децата в институционална грижа в 22-те страни и територии в ЦИЕ/ОНД е изключително висок – най-високият в света. В институциите живеят повече от 626 000 деца. Средното равнище на децата в институционална грижа в ЦИЕ/ОНД е почти постоянно от 2000 г. насам. А в 12 страни делът на децата в институционална грижа в периода 2000-2007 г. е нараснал. Това означава, че въпреки продължаващите реформи, в повече от половината от страните по-често се прибягва до институционална грижа.
Ако се прегледат наличните данни от TransMonee за 16 страни от региона се вижда, че в институционална грижа са настанени доста над 31 000 деца до тригодишна възраст. Ключов фактор за тези високи равнища на институционализация на децата е това, че (за разлика от страните с по-ниски равнища) в ЦИЕ/ОНД настаняването в институция най-често се дължи или на бедност и други социално-икономически фактори, или по-скоро на бедност, отколкото на закрила от индивидуално насилие (на което системите за закрила на детето в ЦИЕ/ОНД често реагират бавно). В много страни децата с увреждания представляват почти 60% от всички деца в институции. А в някои от страните, етническите малцинства в неравностойно положение като напр. ромите са свръх-представени в институциите за деца.
Всяка страна в региона ЦИЕ/ОНД е ангажирана с реформа в системата за грижи за деца. Процесите на реформи, обаче, са неравни и бавни, и доколкото има постигнат напредък, той е все още неустойчив. Реформите, често не са достатъчно задълбочени, за да окажат въздействие. Трудно е да се избяга от факта, че страните от ЦИЕ/ОНД остават „пристрастени“ към институционалната грижа като вариант по подразбиране, което се утежнява от нарастващите социално-икономически различия. Комитетът по правата на детето е изразил сериозна загриженост за тази ситуация.
За да се гарантира, че реформите са ефективни, УНИЦЕФ призовава да се даде приоритет на не-настаняването на деца до тригодишна възраст в институционална грижа. Този подход очевидно би повлиял и на децата с увреждания, и в рамките на четири години броят на тези деца, настанявани в институционална грижа би намалял с 20 процента.

Използване на най-новите изследвания за въздействието на институционализацията върху децата...
Световният доклад за насилието срещу деца (2006 г.) посочва, че въздействието на институционализацията върху децата е много тежко. То може да включва „лошо физическо здраве, сериозно изоставане в развитието, увреждане и потенциални необратими психологически вреди.“
Ранното детство, периодът между 0 и 3-годишна възраст, е най-важният етап на развитие в живота. Интерактивното въздействие на ранния опит и проявата на гените засягат архитектурата на съзряващия мозък. Институционализацията на бебета буди сериозна загриженост поради вредния й ефект върху здравето и развитието на малките деца. Въздействието върху физическото и когнитивно развитие, върху емоционалната сигурност и привързаността, върху културната и персонална идентичност и развиващите се компетенции, може да се окаже необратимо. Децата, които започват живота си с изоставане в развитието, остават изостанали спрямо връстниците си цял живот!
Съвременните изследвания са документирали много проблеми при малките деца, осиновени от институции в Източна Европа. Абнормалностите включват най-различни медицински проблеми, дефицити във физическия растеж и растежа на мозъка, когнитивни проблеми, изоставане в речта и говора, затруднения в сензорната интеграция, социални и поведенчески нарушения, включително трудности, свързани с дефицит на внимание, хиперактивност, нарушения в привързаността и симптом на мнимия аутизъм.
Основно правило е, че всеки три месеца престой в институция, забавят развитието на малкото дете с един месец.

Прочетете още:

• Домашно насилие – потърсете помощ при първите признаци
• На каква възраст да оставяме детето си само вкъщи?
• С дете на работа